Годината е 1878. Завършила е поредната Руско-турска война, която за България се оказва освободителна. На 3 март в Сан Стефано, намиращо се в сърцето на Османската империя, се поставят основите на Третата българска държава. Каква е историята на малкото селище – арена на толкова значими събития, рефлектирали върху междудържавните отношения на целия континент, ще разберете в следващите редове.
Макар и малко, това селище има щастливата съдба на територията му да се случват знакови исторически събития. Първите датират още от началото XIII век и са обвързани с легенда, според която кръстоносците пренасят мощите на Св. Стефан от Константинопол в Рим. Корабът, на който са натоварени, е принуден да спре в селото заради силна буря. Докато разбушувалото се море утихне, те са оставени в близка църква, която заедно със селището приела неговото име.
Падането на Константинопол. Картина от Якопо Тинторето
Сан Стефано е и мястото, където рицарите от IV Кръстоносен поход дебаркират при успешния им опит за превземане на Константинопол през 1204 година. По време на Кримската война (1853 – 1856 година) пък, тук са настанени френските части, сражаващи се срещу Русия. През 1894 година регионът е разтърсен от тежко земетресение, което изравнява със земята значими за България културни паметници. То обаче не успява да заличи три други основни забележителности – трите фара, построени от французите. По-късно, през Балканската война, в близост до гарата, са изгорени телата на 3000 войници, загинали от холера.
Историята на селището ни отвежда и до годината на подписването на Независимостта на България. Тогава султан Абдул Хамид II е свален вследствие на младотурската революция (1907 година) и бива заточен в Солун. По ирония на съдбата пътят му преминава през Сан Стефано, където той, 29 години по-рано, заедно с граф Игнатиев, подписва Санстефанския мирен договор.
Освен място с богата военна история, Сан Стефано е и туристическа дестинация – елитен морски курорт най-вече през XIX век, когато силно развит е бил ловът. При нещастен случай по време на лов в санстефанските гори загива и известният малтийски художник Амадео Прециози.
В края на XIX век етническият състав на Сан Стефано е разнороден, като преобладават арменците. Важна роля за утвърждаването на селището изиграва жп линията, която преминава през него и свързва Мраморно море с Тракия. Именно тя е една от причините то да се разрасне през следващите години, за да се стигне до наши дни, в които Сан Стефано е квартал на Истанбул, като от 1926 година носи името “Йешилкьой”. То е едно от най-престижните места за живеене в турския мегаполис. На територията му се намира истанбулското летище „Мустафа Кемал Ататюрк“, а преди около век там е основано първото авиационно училище в Турция.
За жалост, нищо в днешния истанбулски квартал днес не напомня за значимото събитие, случило се през не чак толкова далечната 1878 година. Няма паметна плоча, а дори къщата, в която е подписан договорът, е отдавна разрушена. Знае се, че тя се е намирала на крайбрежието и е била къща на арменска фамилия. И до днес обаче, мястото, в което отсядат руските дипломати, сред които е бил и граф Игнатиев, е запазено – това е домът на Симеоноглу, сега собственост на турски индустриалец.
Подписването на Санстефанския мирен договор в къщата на Симеоноглу
По време на Първата световна война на мястото е поставен 150-метров паметник на руските войни, загинали през конфликта, който обаче по-късно е взривен от турските власти. Любопитен факт е, че на 14 ноември 1914, този неприемлив акт е екранизиран от Зия Ушаклъгили и се счита за рождена дата на турското кино. Това е и поредният факт, доказващ, че селището, за което често се смята, че е прочуто само с подписването на Санстефанския мирен договор всъщност, има значително по-богата история. И това не трябва да изненадва – когато Цариград се намира на пренебрежимо кратко разстояние от теб, историята няма как да те подмине.
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
