Химнът като лице на нацията

Химнът на всяка една държава е своеобразно „лице“ на нацията, а зад всеки един химн стои история. Вижте кои са най-интересните сред тях:

Холандия

Холандския „Вилхемус“ е създаден в първоначалния си вид през 1572 г. и това го прави най-стария национален химн на света.

„Вилхемус“ е текст от 15 куплета, създаден по време на холандскатата борба за независимост от Испания през 16. век. Той е наречен така на своя създател Вилхем – основателят на холандската кралска династия на Оранж. Във „Вилхемус“ той говори от първо лице за това как иска да служи на холандците, а не на испанския крал и ги призовава на въоръжена борба. Текстът се превръща в песен, която е известна из местните провинции, а през 19. век е добавена мелодията, която звучи и днес.

Новаторският елемент във „Вилхемус“ е, че текстът е изграден като религиозен псалм, но същевременно съдържа политически внушения, което е непознато до този момент.

„Вилхемус“ е признат за официален химн на Холандия през 1932 г.

Малайзия

Химнът на островната федерация Малайзия се казва Негараку (Моята страна) и историята му е тясно свързана с тази на страната. Първоначално Негараку е официалната песен само на острова държава Перак.

Едната легендата по случая гласи, че султанът на Перак е бил в изгнание на остров Махе от Сейшелските острови и там е харесал песента „La Rosalie“ на известния френски автор на песни Пиер-Жан де Беранже. Има въпросителни и дали Беранже действително е авторът на песента, но това няма значение, защото мелодията е много популярна на френските колонии в Тихия океан, а по-късно става любима и на британските колонии.

Другата легенда за този химн гласи, че султанът на Перак – Идрис, е трябвало да представи малайзийските владетели по време на коронацията на британския крал Едуард VII през 1901 г. Ситуацията е щяла да стане конфузна за султана, защото традицията изисква всички представени държави да имат химн, който да бъде изпълнен по време на церемонията.

Проблемът бил, че тихоокеанските острови нямали химн, затова един от неговите придворни измисля плана в движение. Така, на тази кралска церемония, Негараку представлява Малайзия за първи път, още преди да има Малайзия.

Негараку бързо става популярна и сред другите острови на федерацията, всъщност – тя става абсолютен шлагер на забави и по баровете през 20-те и 30-те. Местните толкова харесват песента, че когато нова версия с по-бърз ритъм е представена през 1992 г., това предизвиква масово недоволство.

Федерация Малайзия се отделя от Великобритания през 1957 г.

Франция

Много от химните по света са свързани с военни победи и с трудности в името на родината. Но Марсилезата наистина е изкована именно в кръв и бой за права и свобода.

Песента е написана от Клод Жозеф Руже де Лил в Страсбург през 1792 г. по време на бушуващата Френска революция и първоначално се е казвала „Военна песен за Рейнската армия“. По това време страната е нападната от съседните монархии, които искат бързо да потушат ефектите от революцията.

Песента бързо се прочува сред войниците на фронта и през 1795 г. става химн на републиката.

Прозвището Марсилезата пък идва от марсилските доброволци, които я пеят, докато маршируват из Париж.

Мексико

През 1848 г. Мексико губи войната със САЩ, а с нея и огромни територии – целия днешен щат Тексас, както и части от Калифорния, Невада, Юта, Колорадо, Ню Мексико и Аризона. Мексиканците имат силна нужда да останат обединени след разгрома и затова през 1853 г. президентът Антонио Лопез де Санта Ана обявява конкурс за текст за национален химн.

Един от най-обещаващите млади поети в страната – Франсиско Гонзалез Боканегра, не иска да участва в конкурса, защото не го взема насериозно. Той счита, че любовната лирика изисква по-голям талант и е по-голямо предизвикателство за поета.

Не на това мнение е неговата годеница, която настоява Франсиско да участва. Тя се опитва по всякакъв начин да го накара да напише текст за химна, но не постига успех. Затова накрая тя го примамва в спалнята на родителите си и го заключва вътре, като му казва, че няма да го освободи, докато не напише стиховете. Десет часа по-късно Франсиско Боканегра мушва няколко изписани страници под вратата и получава свободата си. Заедно с това той получава и голямо признание, защото именно неговите стихове са избрани за мексиканския химн.

По отношение на музиката, първоначалният избор попада на мелодията на Хуан Ботесини, но по-късно е взето решение конкурсът да се проведе още веднъж. Тогава песента „Бог и Свобода“ на Хайме Нуньо печели. Нуньо е каталунец, който е водил кралския оркестър в испанския двор.

Мексиканският химн за първи път е изпълнен през 1854 г., но официално е избран да представлява страната през 1943 г.

Чехия и Словакия

В случая с тези две държави има интересен прецедент, тъй като те векове наред са част от друга държава, а през почти целия 20. век са една държава.

„Kde domov muj“ /Къде е домът ми/ е песен на композитора Франтишек Скроуп и драматурга Йозеф Кайетан Тил. Интересното е, че Тил не бил сигурен в качеството на песента и първоначално не е възнамерявал да я ползва в своя пиеса в Прага през 1834 г. Но тя се харесва на хората и бързо става неофициален химн на чехите.

По онова време те имат нужда от сплотяваща песен, защото са поставени в неблагоприятно положение в пределите на Хабсбургската империя. Словаците, разбира се, имат същите проблеми и те са отразени в тяхната фолклорна песен Nad Tatrou sa blyska. В най-общ смисъл в нея става въпрос за бурята, която е надвиснала над емблематичната местна планина Тартар. Текстът е метафоричен израз на тревогата на местните жители в едно тежко за тях време и песента грабва сърцата на словаците.

Когато Чехословакия е създадена през 1918 г., химнът на страната е разделен по равно. Той е съставен от първата строфа от „Kde domov muj“, последвана от първата строфа от Nad Tatrou sa blyska.

След разделянето на страната през 1993 г. химнът остава и двете държави, но словаците добавят още един куплет, а чехите – не.

Автор: Стефан Стефанов  

Източник: seen.bg

Вижте още от bultimes