Казаслъкът бил декоративен текстилен занаят, широко практикуван почти само в Трявна. Началото му може да се търси в края на XVII век, като се предполага, че е пренесен тук от Димо Кроснюв (р. 1650 – ?) от Одрин, родоначалник на фамилията на прочутия тревненски летописец поп Йовчо. Името произхожда от турската дума „казас” и означава „обработвач на сурова коприна”. Казасите изработвали от памучна, вълнена и копринена прежда плетени украси и шнурове – конски юзди и седла, колани и акселбанти за офицерски и стражарски униформи, гайтани за мъжки дрехи, женски колани, пискюли за фесове, подвръзки, кордони за револвери и часовници и други.
Като първичен материал са използвали най-вече мека бяла вълна, която боядисвали в тъмночервено или тъмносиньо. По-рядко, за по-тънки плетива или тъкани, си служели с ленени, памучни или копринени прежди. Казасите сами подбирали вълната, коприната и лена и сами ги багрели с трайни растителни бои. Тревненските казаси били търсени и предпочитани майстори. Тяхната продукция се изнасяла в Цариград, Смирна, Бурса, Бейрут и др. Те представяли своите стоки на панаири в Одрин, Узунджово и Ески-Джумая, а също така и във Влашко в Русия (Плетньов, Г.1982:46). До 1860 г. около 60 семейства в Трявна се препитават от казаслъка. В производството била заета многобройна работна ръка (от 6 до 80-годишна възраст), затова този занаят заемал важно място в икономическия живот на селището.
Най-видни майстори били Донини – Цаню и Дона Димови от с. Хитревци, синовете им Димо, Митю, Никола, синът на Митю – Цаню. Под ръководството на Митю задругата изработила великолепен „такъм“ за коня на султан Абдул Меджид (1823 – 1861), по-късно участвували в изработването на конския „такъм“, подарен от целия казаски еснаф на първия български княз Александър Батемберг.
Други видни казаски родове били Пандурски, Василчини, чорбаджи Генкови, които разпродавали казаските изделия в Цариград, Анадол и Египет, откъдето донасяли бои за иконописците и други стоки. Внукът на Генкови – Стефан Кънчев – модернизирал производството до фаза на първа копринена фабрика, разширена и механизирана от сина му Кънчо.
В Трявна казаслъкът се развива по свой собствен път, съобразно местните суровини и условия. Той се оказва един от най-устойчивите занаяти в града поради това, че доста време след Освобождението запазва пазарите си в Турция, а неговата еснафска организация проявява гъвкавост и усет за приспособяване към новите условия. Към края на века пазарът на тревненските казаси постепенно замира, но като художествен занаят казаслъкът дълго време заема значително място в поминъка на тревненци.
Подчертаният интерес към производството на тревненски казаси е доказателство за изключителната художествена стойност и качеството на произвежданите от тях стоки, за важното им място в стопанската дейност на местното население и в облика на етнокултурната му характеристика.
Източник: tryavna.org
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
