5 селища претендирали за родно място на Колю Фичето

в История/Любопитно

„Уникално, неповторимо и завладяващо!” Така възкликна Жак Шатол, главен архитект на Париж при посещението си в музея на майстор Колю Фичето в Дряново, през 70-те години на миналия век. Преди 47 години той бе открит лично от Тодор Живков. Автор на проекта на сградата на музея е архитект Димитър Кръстев, а на брозовата фигура на първомайстора-скулптора Борис Гондов.

През 1967 г. започна спор, къде е родното място на строителя. Претенции за това имаха Велико Търново, където преминава по голямата част от житието на уста Колю. Претендираха също Трявна и с.Армянковци, където се смята, че е родена неговата майка, Шумен и Дряново. Оказва се, че Фичето е оставил собственоръчно писание на плоча след реставрацията на черквата при манастира „Св. Троица” край Търново. То завършва с думите „… Аз, Никола Фичеолу от с.Дряново”. Така от Института по история при БАН решават, че в Дряново трябва да се издигне не само паметник, но и експозиция-музей в прослава на делото на великия архитект и строител. Това внезапно откритие направи с помощта на историци-родолюбци Константин Йорданов, тогава историк в града, който отива на място в църквата на манастира и сам се уверява, че на посоченото място наистина има паметна плоча над вратата на църквата. (К.Йорданов е и първият директор на градския музей през 1969 г., удостоен посмъртно по мое предложение за „Заслужил гражданин” на Дряново). Днес там се съхраняват уникални макети на най-значимите творби на Никола Фичев, неговият дюлгерски метър, пръстенът му, подарен на музея от столичния колекционер Алексиев. Тук се намира и съхранява оригиналната и единствена снимка на Фичето на смъртния му одър, по която българските художници и скулптори правят портретите на първомайстора.

Първият покрит мост в Ловеч, построен от майстор Фичето

През 1992 г., по предложение на арх.Емил Момеров и други специалисти се направи екскумация на тленните останки на великия дюлгерин, който е погребан в Търново. Целта бе изтъкнатия учен проф. Йордан Йорданов да направи антропологична възстановка на образа на Колю Фичето по неговия череп. За съжаление той беше силно корозирал и не можеше нищо да се направи. Така поколенията няма никога да научат как е изглеждал приживе нашият именит съгражданин.

Според документи Колю Фичето се жени през 1830 г. за Марина,родом от дряновското село Крънча, която му ражда 7 деца – трима сина и четири дъщери. Първородният му син Иван се жени за младата Катинка и от брака си имат 3 сина, а единият от тях е именитият генерал Иван Фичев. Внучката на Фичето, Марийка, дъщеря на другия му син Сава, ражда син, кръстен на дядо си по майчина линия. Той завършва по-късно морското училище в Санкт Петербург и три години е началник на флота на цар Борис ІІІ. Именно контраадмирал Сава Иванов прави първото родово проучване през 1938 г. и според него родът по това време наброява 148 души по бащина линия, все наследници на майстор Колю Фичето. Повечето от тях са били строители. После идват шивачите, военните и политиците. Сред известните потомци на Фичето са Георги Фичев, ортопед в болница”Пирогов”, Никола Фичев е уважаван анестезиолог, Беба Фичева, професор по специалността уши, нос и гърло, Константин Фичев бивш кмет на Троян, проф. Мария Фичева, сред политиците от Фичевия род е и проф. Михаил Неделчев, депутат във Великото народно събрание. Преди години, когато се отбелязваше 205-годишнината от рождението на К.Фичето бе организирана среща на потомците на нашия велик съгражданин. Предполага се, че над 300 са съвременните „издънки” на Фичевата фамилия. Така през 2005 г. дряновската община реши да събере рода на Фичето в Дряново, като беше поканила над 120 потомци на Колю Фичето, като 50 от тях се отзоваха на повика за съхраняване и продължаване издирването на нови данни за личността и делото на великият дряновец.

Любомир ДИМИТРОВ

Източник: nabore.bg

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе