И откривателят на хапчето ‘антибебе’ има български корени
Карл Джераси е известен предимно със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче.
Джераси е роден на 29 октомври 1923 година във Виена. Баща му е сефарадски евреин от България, а майка му ешкеназка еврейка от Австрия. Те се срещат в Медицинското училище на Виенския университет, женят се и се преселват в София. Детските си години Карл прекарва в България. Когато става на 5 год., заминава с майка си за Виена. Там учи в реалната гимназия на Фройд до 14-годишна възраст, като живее през лятото при баща си в България /родителите му вече са разведени/. След аншлуса в Австрия баща му бързо се жени отново за майка му, за да може Карл да се измъкне от нацисткия режим и да се върне в България през 1938 година. Той живее 1 година при баща си и учи в Американския колеж в София, а майка му през това време заминава за Англия, за да си уреди имигрантска виза за САЩ. През 1939 година 16-годишният Джераси, заедно с майка си, пристига в Съединените щати.
Там завършва частния Кеньон колидж в Гамбир, Охайо, с бакалавърска степен по органична химия, а през 1945 година получава докторска степен от Университета на Уисконсин в Медисън.
Джераси работи за Ciba от 1944 година. През 1949 постъпва в Syntex, гр. Мексико, като помощник-директор по изследванията при тогавашния технически директор Хорхе Розенкранц. От 1952 до 1959 преподава химия в Щатския университет ‘Уейн’ в Детройт, а от 1959 г. е професор в Униврситета Станфордпрезидент на „Лаборатории Синтекс“ в гр. Мексико, а после и в Пало Алто.
От големите революции в техниката – автомобила, самолета, компютъра и интернет, откритието на Карл Джераси разтърсва обществото в цял свят в най-голяма степен и то до най-интимните човешки чувства и решения. “Вълшебното хапче” променя демографията и сексуалния морал.
Разбира се, откритието има много противници. Лекари и учени в Германия предупреждават за опасност. През 1968 година пък Ватиканът излиза с енциклика, която заклеймява новия метод за предпазване от бременност. По-късно обаче повече католици се отказват от църквата, отколкото от хапчето.
Откакто Джераси е направил своето откритие, нещата доста са се променили. Има хора, които обвиняват учените, че използват човешкия живот като опитно поле за академичните си амбиции, че се бъркат в работата на Майката-природа. Самият Джераси днес коментира, че има много хора с антинаучни позиции, те направо имат наукофобия.
Преди 50 години въвеждането на хапчето за жени не е безпроблемно. Страничните ефекти – тромбоза, депресии, качване на тегло – къде доказани, къде не, се свързват с приемането на противозачатъчните.
Още по-трудно е с духовните последствия – свободата, която получават жените се понася трудно. Защото жената вече е господар на съдбата си и може да контролира живота си.
Някои смятат, че е по-добре да се подчинят на диктата на природата, но ако се погледнат обществата, в които важат тези закони, положението на жените никак не е завидно.
Без достъп до контрацептиви всяка година в развиващите се страни умират хиляди жени от усложнения при бременност или от непрофесионално направени аборти. Хапчето на Джераси всъщност предотвратява милиони трагедии.
‘Революцията’ на Джераси е насърчена и от желанието за свобода. Отначало хора�