Американски зет в Раковски търси петрол и динозаври
Д-р Майкъл Санди бе специален гост на Центъра за върхови постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология, разположен в Института по зеленчукови култури „Марица“, Пловдив. В Нощта на учените, която се проведе там в края на септември, той изненада аудиторията с интересни данни за открити останки от динозаври и различни вкаменелости, които са обитавали нашите земи преди появата на човека, съобщава „Марица“.
Проф. д-р Майкъл Санди разказва, че преди милиони години част от територията на днешна Северозападна България е била под вода, а районът – дъно на воден басейн. На същото място сушата е била разрушена поради много силна ерозия. Предполага се, че по време на мезозойската ера там са живели динозаври. Данни за тях се появяват в научни статии едва през 2010 г. Първият описан фосил е с дължина под 10 см и представлява бедрена кост. Той е част от колекция от 1985 г. и е открит в пещерата „Лабиринта“ в района около Враца. Първоначално колекцията не е разпозната като динозавърска, което е разбираемо предвид наличието на седиментни скали, които били във вода. Предполага се, че костите са отнесени във водата или трупът се е озовал по някакъв начин във водния басейн. Кости на гръбначни и безгръбначни като мозазавър и акула са намерени и описани в друга статия през 2006 г. Към безгръбначните спада и цефалоподът, който е от същото семейство на днешните октоподи и сепии.
Първият открит роднина на динозавъра в България е орнитомимозавър. Той е описан на базата на една кост, намерена на 200 метра в пещерата „Лабиринта“. Това е дало основание да се направят изводи, че дължината им е варирала от 1 до няколко метра, а животните били всеядни. В същата пещера са открити кости и от друг братовчед на динозавъра – хадрозавър.
Първоначално фосилите в пещерата са били само на морски животни. Намерени са между 1981 и 1985 г., но са описани от учени едва през 2006-а. Находките били от мозазавър (морски гущер), зъб от акула и амонит (мекотело). Най-големият амонит в България е намерен около Шумен и е с диаметър 1.44 м. Той е експониран в Националния природонаучен музей в София, докато този, намерен в Лабиринта, е едва 2 см. По време на мезозойската ера, когато е бил разцветът на динозаврите, амонитите са били хищниците в морета.
От камъни и вкаменелости д-р Майкъл Санди бил впечатлен от малък. Интересът му обаче е към гръбначните вкаменелости от мезозойската ера. Научната му дейност е фокусирана върху брахиоподите, както и върху черупковите фосили, живели през юра – втория период на мезозойската ера. Ученият обясни, че специално брахиоподите му служат да изследва какви са били разстоянията между отделните континенти.
Работата на палеонтолога е в колаборация с негов колега, който изучава геохимията на черупката, която „подсказва“ каква е била преди милиони години температурата на водата.
В момента научните изследвания на Майкъл Санди са насочени към изследване на условията за образуване на петрол по света – в Румъния, както и в американскит