ГРОЗДОБЕР С ПУШКИ

ГРОЗДОБЕР С ПУШКИ или как разкарахме крадците
(разказ по действителен случай)

С приятеля ми Тони сме луди глави, но това, което ще ви разкажа е нещо нестандартно и за нас.
Веднъж ми се оплака, че майка му, която живее сама на село постоянно я крадяли. Всичко каквото има по двора – градински инструменти, домати, краставици, даже бали със слама. От февруари месец гледала разсад. С много грижи до април станал голям и хубав. Насадила го и тъкмо се зарадвала, че се хванал добре, когато една сутрин погледнала – лехите празни. Само няколко счупени и изпотъпкани стръка останали. Сега на жената и се било свило сърцето, че няма да може да си опази гроздето, което пак й отмъкнали миналата година.
Честно казано цялата тази история ме вбеси. Започнах да бълвам разни предложения. Разбира се, полицията нямаше да обърне внимание, че на някаква баба й откраднали разсада или гроздето. Запалих се да намеря решение и цяла седмица умувахме какво може да направим. Аз съм малко електричар, та се заех с тази част. Купих от ebay един детектор за движение на 4,90$, имаше и по-евтини, но ми трябваше безжичен с устройство, което включва радиото в къщата, като засече нещо на двора.
Тони уговори от един съсед, ловджия две въздушни пушки. Като разбрал за какво са ни, човека им сложил и оптични мерници. Само сачмите си купихме.
Майка му каза, че ги знаела кои са. Минавали през деня оглеждали двора дали има нещо озряло или друго за крадене и през ноща идвали. Някой път ги гледала отвътре как и прибират реколтата за която се е мъчила цяла година да сее, да копае, да плеви, да полива, а тези за полвин час и прибирали всичко. Но не смеела да се обади, че да не рекат да влязат и в къщата.

Разбрахме се с моя приятел като наближи време за бране на гроздето да идем двамата на село една седмица преди това. Ще си починем, ще половим риба в язовира а през нощта, ще чакаме да се задейства детектора.

Отидохме с мойта кола, но я оставихме през две-три къщи за да не подплашим нощните юнаци. Монтирахме детектора там, където очаквахме да минат оградата. Сложихме и две лампи да светят към двора, защото се оказа, че на оптическите мерници им трябва повече светлина за да виждат в тъмното. Не вярвам лампите да стреснат брат’чедите, а може и да се зарадват,че ще им свети. Подготвихме си и “бойниците” от където ще стреляме. Ловждията ни каза, че от 20-30 м разстояние е безопасно, но боляло много.
Четири дена нямаше никакви признаци за поява на “берачи”. Вече започнахме да си мислим, дали не сме ги уплашили с лампите. Но на следващия ден като се върнахме от риболов, майка му ни каза, че ги видяла да минават с каруца.
Така, че бяхме готови тази нощ.
Към 2:30 радиото се задейства от детектора. Когато съм нащрек се будя лесно. Останало ми е от казармата. Изключих звука и размърдах приятеля ми. Видяхме, че пред оградата е спряла кола и трима-четирма човека вадеха щайги от багажника. Тони се качи на тавана. Там бяхме извадили една керемида, от където се виждаше добре двора. Аз прескочих през нисък прозорец от задната страна на къщата, заобиколих я и влязох през дупка в сайванта отзад, която бяме направили предварително. Отпред имаше дебели плетени стени така че не можеха да ме видят или чуят докато качвам стълбите. Горе от едно малко прозорче имах чудесна гледка към целия двор. Едната лампа бяхме разположили точно над това прозорче, така че дори да гледат насам светлината им пречи да го видят.
Юнаците вече прескачаха оградата и прехвърляха касетките. Говориха си и почти ги чувах, какво си казват. Държаха се съвсем спокойно, като че ли са в техния си двор и просто си вършеха работата.
Един се спъна в една фиданка, праскова, която бяхме донесли от града и насадихме вчера. Той я напсува, обърна се и я прекърши на две. В следващия момент се плесна по врата. Значи моя приятел ги почна. Интересно защо уцеленият започна да се оглежда нагоре, към небето. Другите взеха да му се смеят, че го ухапал комар. Бяхме се разбрали да зареждаме пушките бавно и далеч от прозорчетата та да не се чува. Не чаках повече покана и аз открих “ловния сезон”. След четвъртото попадение те се спряха, клекнаха и се заозъртаха. Спряхме и ние.

Минаха 1-2 мин. и пак се наддигнаха. Тогава с още два изстрела ги свалихме пак на земята. Сега си говореха вече по тихо, почнаха да сочат насам-натам. Още се чудеха какво е това, един от тях показваше към колата и явно предлагаше да офейкат. Скочиха и се затичаха към лозниците с надежда да се скрият. За обстрел от къщата наистина щеше да бъде неудобно, но от моето място виждах идеално между двата реда. И като ги подпуках, по ръце, по глави…. хукнаха към оградата. Тя не беше лесна за прескачане и там ги посрещнаха сачмите на Тони. Двама се върнаха за касетките, подтичваха, като се криеха с ръце, а после си нахлупиха и щайгите на главите. Вече не се опитвахме да бъдем тихи, стреляхме бързо по “движещи се мишени” на оградата. Докато се товариха те и колата отнесоха много от жилещите топчета.

Два часа по-късно все още коментирахме нощния лов. Жертва от наша страна падна само младата прасковка. От крадците бяха останали две щайги. Майката на Тони обаче не ги искаше. Нанизахме ги на два кола точно там, където прескачаха оградата. В интерес на истината беше забавно и с удоволствие бихме го повторили. Въпросът е колко дълго ще им държи влага.

Източник: facebook

Трябва ли закон за непрекосновенноста на личният имот !

Вижте още от bultimes