През 1467 г. умира пьрвата жена на Иван III u след две години след тая смърт се започват преговори за брак със София, дъщеря на Тома Палеолог, брат на последния византийски император Константин Палеолог.
След завладяването на Морея от турците (1460 г.) Тома Палеолог, княз на Морея, избягва в Рим, след няколко години умира и папа Павел II взема семейството му под свое покровителство. По съветите на известния по делото на Възраждането учен грък кардинал Весарион, един от най-ревностните привърженици на флорентинската уния, Павел II се заема чрез посредничеството на Весариона да устрои брак между София и Иван III с цел чрез тоя брак да се простре флорентинската уния, cup. папската власт, и в Московското велико княжество или в обширните източни земи и да се получи помощ против турците, за чието изгонване папите постоянно са действали в ония времена (папата е вярвал, че София е имала достатъчно време да се привърже към католишкото вероизповедание и че тя ще бъде оръдие в неговите ръце). Весарион изпраща един грък и двама италианци с писмо до Ивана III, в което му е предлагал брак със София, като му е съобщавал между другото, че нейната ръка са искали двама силни западни Владетели (француският крал и не- аполитанският херцог), ала тя им отказала, защото не е искала брак с католик. Иван III с радост приема предложението, защото е схванал значението на брак с княгиня от Византийския императорски дом, праща свой пратеник в Рим и се завързват дълги преговори, които благополучно се завършват. През лятото на 1472 г. София, придружена от много гърци, тръгва от Рим за Московското велико княжество, бива тържествено посрещната в Москва и през есента с.г. става венчавката. София е била придружена и от папски легат с мисия да вкара в правия път великия княз и поданиците му, ала легатът нищо не постигнал, скоро се завръща в Рим (той е останал в Москва 11 седмици) и от цялото държане на София отпосле папската политика нищо не е извлякла, защото София е останала непоколебимо вярна на православието, та не е обръщала никакво внимание на папските домогвания за уния.
Бракът на Иван III със София е събитие в историята на Русия с важни последици: 1) вследствие на този брак Иван III и приемниците му са се считали за наследници на византийската империя и Иван ІІІ е бил тьй обзет от тая идея, че е приел Византийския герб – двуглавия орел, въвел в двореца Византийски придворни обичаи и Византийски блясък. При това гр. Москва от това време се считал за приемник на Цариград, за “трети Рим” и Московското велико княжество става единствен представител на православието; 2) великокняжеската власт, която със съдействието на черквата все повече се е засилвала, от това време по образеца на византийската императорска власт почва да се обръща в автократическа, в самодържавна. И вече във време на Ивана III, който от време на тоя брак с голяма последователност е действувал в това направление, като е научил от София “тайната на самодържието”… 3) поради тоя брак в Москва са се заселили учени гърци и монаси от Атон, които отнесли в Русия гръцки ръкописи, остатъци от старо гръцко образование; 4) тъй като София е отишла в Москва не от Цариград, а от Италия, бракът й е открил пътя за сношения с Рим, с Венеция и със Западна Европа, та от това време се почва заселване в Московското велико княжество, по покана на правителството, на архитекти, инженери, рудничари, лекари, артилеристи и пр., които запознават русите със западното образование и поради това, както и поради започнатите сношения със Западна Европа, се започва умствено движение…
Откъси от книгата „Нова и най-нова история”
Том І на Георги Дерманчев
София, 1922-1930 г.
Източник: sitebulgarizaedno.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
