Хипотези: Руският цар Николай ІІ и семейството му не са убити

в История/Конспирации

Романови били спасени не от друг, а от самия Йосиф Висарионович Сталин

Руският цар и император Николай ІІ Романов е арестуван по заповед на правителството на Александър Керенски, образувано след Февруарската революция, но е предаден от най-близкостоящите до него военни – генерал-адютантите Михаил Алексеев, Александър Рузской и Лавр Корнилов. Върховен главнокомандващ по време на Първата световна война, в която Русия участва, е царят-император, а генерал М.Алексеев е началник на щаба на армията. На 27 февруари 1917 г. генералите Алексеев и Рузской примамват царя на среща с тях, за да обсъдят някои въпроси на войната.

Срещата става в царския вагон на влака, с който императорът е пристигнал. Там двамата генерали арестуват своя върховен главнокомандващ и господар император Николай ІІ. Заблуждават го, че е за неговата безопасност. Командващите фронтовете генералите Антон Деникин, Александър Колчак, Пьотр Врангел отказват да се подчинят на върховния главнокомандващ, защото и те са в заговора. Много скоро те ще съжаляват за предателството си, когато червената вълна ще ги помете.

Още във вагона ген. Алексеев принуждава царя да напише абдикацията си. За да спаси империята, Николай ІІ се отказва от престола и го отстъпва на брат си Михаил Александрович. Но царският брат отказва да приеме короната, защото и той е в заговора. Тогава царят подписва абдикацията си в полза на престолонаследника царевич Алексей с ясното съзнание, че империята пропада и 9-годишният му син едва ли ще седне на престола. Царят иска да се върне в столицата при семейството си, но му отказват. Изпращат го с конвой в Царское село. Там вече е въдворено арестуваното царско семейство – императрица Александра Фьодоровна, четирите княгини, царевичът Алексей, царският лекар и прислугата.

Наложен им е домашен арест не от болшевиките, а от царските генерали. Без тяхното изменничество Февруарската революция едва ли би успяла.

След не много време царското семейство е преместено в гр. Тоболск. Охранява го царският офицер Евгений Кобилинский с няколко войници. Само един взвод от царската армия би могъл да освободи височайшите арестанти, но никой не се помръдва. Неверните генерали вече служат на Временното правителство. От Европа само английският крал Джордж V предлага убежище на царското семейство, но парламентът и премиерът Лойд Джордж не го одобряват и предложението е оттеглено. Никое друго европейско правителство не само не предлага прием на царското семейство, но и не изказва съжаление за низвергването му. Но след време цяла Европа ще лее крокодилски сълзи за руския цар.

В края на октомври 1917 г. Руската социалдемократическа работническа партия – болшевики /РСДРП-б/ разгонва Временното правителство и Държавната дума и завзема властта.

На сцената излизат две злокобни фигури – Лев Троцки и Яков Свердлов. Първият е известният авантюрист Лейб Бронщайн, митарстващ из цяла Европа. В Русия идва през 1917 г., открадва паспорта на полковник Лев Давидович Троцки, обсебва самоличността му и става народен комисар по отбраната. Яков Свердлов е Янкел Мовшевич Свердлов, брат на американския банкер Венеамин Мовшевич. Той се внедрява в ръководството на РСДРП/б/ като организационен секретар. Двамата са пратеници на американското банкерство на Бродуей 120 в Ню Йорк, капитан на което е друг враг на Русия – Якоб Шиф, който е финансирал бунтовете в Москва през 1905 и 1907 г. Това могъщо финансово котило изпраща Троцки и Свердлов да се вмъкнат в болшевишката власт и да превърнат Русия в една голяма концесия на чуждестранния и най-вече на американския капитал. Троцки съумява да оглави и концесионната комисия на новото правителство и набързо продава нефтената компания на цар Николай ІІ на американската „Стандард ойл ъф Ню Йорк”.

Но главната задача на Троцки и Сердлов е да премахнат цар Николай ІІ и най-вече, престолонаследника. Това иска от пратениците си банкерският капитан Якоб Шиф. Защото руският император има личен влог 480 000 000 долара в групата на Рокфелер и Шиф, които са равни на близо един милиард сребърни царски рубли. Ако царят и престолонаследникът умрат, тази съблазнителна сума ще остане за Якоб Шиф. И Троцки и Свердлов поръчват главите на царя-господаря и престолонаследника. Макар че няма издадена заповед от Ленин за екзекуцията.

В Тоболск арестуваното царско семейство престоява до 30 април 1918 г. Първата войнишка охрана е сменена с 13 червеноармейци – нищожна сила за всеки, който иска да го освободи. Белогвардейският корпус на генерал Антон Деникин сее смърт в същия район, но Тоболск не е в плановете му. И на 30 април цар Николай ІІ със семейството си и придружаващите го напускат Тоболск.

Разпространяваната история е, че царското семейство е откарано в гр. Екатеринбург и настанено в Ипатиевската къща, бивш публичен дом. На 17 юли 1918 г. всички са свалени на долния етаж в голямата приемна и разстреляни от чекистите начело с Янкел Юровски. Не остава жив нито един. След това убийците захвърлят телата в Ганина-Яма. Осем дни след разстрела генерал Деникин пристига в Екатеринбург, не намира никого в Ипатиевата къща и отминава. Никакви особености на привличат вниманието му.

След 1990 г. в Русия и в целия източен блок се разгаря необуздана истерия за убийството на царското семейство. Вадят се труповете от Ганина-Яма, изследват се, но… липсват две детски тела. При това ДНК от извадените трупове не съвпада с този на царя. Правят се различни догадки, но истината е, че арестантите не са и стъпвали в предишния публичен дом.

Височайшото семейство и прислугата наистина тръгват от Тоболск на 30 април 1918 г., но не достигат до Екатеринбург. Изпод носа на Троцки и Свердлов всички царски личности са отвлечени от професионалния революционер, противника на самодържавието, царския заточеник и борец против монархизма… Йосиф Висарионович Сталин. Невероятно! Умът не може да го побере. И най-големите фантасти не могат да го измислят. Но го доказва проф. Сергей Иванович – историк, изследовател на царското семейство.

По това време Йосиф Сталин е нарком (народен комисар) на едно незначително министерство – по въпросите на националностите и е секретар-помощник на В.И.Ленин. Неговото име е все още неизвестно, не се бута напред, няма никакво участие в червения терор. След като отвлича царското семейство със свои верни помощници, Сталин ги отвежда в една специална дача в Сухуми, районът на който той много добре познава от революционните си години. След това разпраща всички в различни краища на Русия инкогнито, за да не бъдат разпознати. Дъщерите също са разделени. Сталин им измисля нови биографии, нови самоличности, дава им нови документи. Цар Николай ІІ е настанен в Нижни Новгород, занимавал се е с градинарство в местната черква. Доживява до 1958 г. и е погребан в двора на черквата. Много тежко преживява смъртта на спасителя си Йосиф Сталин на 5 март 1953 г.

Императрица Александра Феодоровна е установена в гр. Старобелск, Луганска област, и се занимава с благотворителност. Умира на 20 ноември 1948 г. и е погребана в Троицкия Старобелски манастир. Царските дъщери също доживяват дълги години и са погребани все в църкви и манастири. Най-дълго живее княгиня Анастасия, до 1990 г. За престолонаследника Алексей-царевич Сталин полага специални грижи. Подготвя му сигурни документи, изработва му нова биография и му осигурява високо образование. Настанява го на работа във висши институции на отговорни длъжности – в Държавния планов комитет /Госплан/ и в различни министерства. Умира на 18 ноември 1980 г. Много московчани са знаели истината за царевич Алексей, на гроба му са ходели на поклонение и са поставяли свежи цветя.

И все пак в Ипатиевския дом е имало стрелба. Кого са разстреляли? Никого. В просторната приемна стените са надупчени като решето, но в нито една дупка и в нито един куршум няма никакви следи от кръв. Подът също е чист без петна от кръв. „Екзекуторите” са стреляли в празна стая, направена е постановка. Изстреляни са над 100 куршума, нито един не е кървав.

Когато част от тези факти стават известни, започват нови клевети към Сталин: че му е платено от чуждестранни сили, че вероятно е незаконен син на император Александър ІІ и е брат на Николай ІІ, а най-гадната интрига – че е бил агент на царските тайни служби и е предавал другарите си. А в случая има една най-обикновена човешка причина: не може безнаказано да се убива законният цар на Русия, ще падне черно петно върху държавата, недопустимо е да се убиват деца и невинни хора. Но е бил принуден да не разкрива спасението, за да не застраши живота им.

Най-голямото доказателство, че императорското семейство е спасено, е интервюто на проф. Сергей Иванович с Лидия Василиевна Романова, която е дъщеря на великата княгиня Анастасия Николаевна. Интервюто е направено на 22 юни 1997 г. Тя е разказала, че се е родила в хутор Тогарьов, Сталинградска област, Калинински район. Майка й княгиня Анастасия е запазила бащината си фамилия Романова. Тя потвърждава истините, които проф. Иванович е разкрил и които тук накратко излагаме.

Вероятно много време ще измине, докато автентичната истина за живота и смъртта на император Николай ІІ и семейството му се наложи. Но и в най-гъстите бурени на лъжите, манипулациите, клеветите и сквернословията поникват малки свежи стръкчета на истината, които бавно и трудно растат, но все пак израстват.

Доц. д-р Стоян ВЛАЙКОВ

Източник: nabore.bg

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе