Наричан „Железният Херцог“ още приживе, Херцог Алба е един от най – успешните испански пълководци.Слави се с непреклонен дух, вярност към краля и Испания както и с жестокостта с която преследвал протестантите. Алба е човекът, който завоюва Португалия за испанският крал Фелипе II.
Дон Фернандо е роден на 29.10.1507г. Дядо му, Фернандо от Толедо още от малък започва да го обучава в изкуството на войната и политиката.
Едва осемнадесетгодишен, Фернандо участва в битката при Павия, където се отличава със храбростта си. Десет години по – късно, Карл V го избира да ръководи обсадата на Тунис, който херцогът на Алба превзема. Следва успешната отбрана на Перпинян, срещу Анри II, дофин на Франция. През 1547г., заедно с императора участва в битката при Мюлберг, където испанско-германските сили надделяват над войските на електора на Саксония – Йохан Фридрих и Филип I Хесенски. Следващата военна кампания в която участва е обсадата на Витенберг, където надвива Херцогинята-Електор на Саксония Сибила.
През 1552г. Херцог Алба застава начело на имперската армия, която навлиза във Франция, но започналата няколкомесечна обсада на Мец се проваля. Успехите на французите в Пиемонт, водят до назначаването на Алба за върховен главнокомандващ на имперските сили в Италия. Кампанията му, обаче, не се увенчава с успех и той е принуден да прекрати военните действия през зимата.
След абдикацията на Карл V, Херцог Алба продължава службата си при сина му – Фелипе II. Превзема цяла Кампания и застава под стените на Рим, но по заповед на Фелипе II преустановява офанзивата си. През 1559г. е изпратен като посланик в Париж, където договаря Мира от Шато Камбреси, който слага край на Испанско – френската война и с който французите се отказват от всякакви претенции към Италия.
През 1667г. Фелипе изпраща Херцог Алба в Нидерландите, начело на дванадесет хилядна армия и неограничени правомощия. Алба веднага се заема със задачата, възложена от неговия господар и започва процеси против протестантите. Убити са над 18 000 души*, а Алба си спечелва прякора „Кървавия херцог”. Освен това, херцога осъжда на смърт двама от водачите на нидерландската аристокрация – граф Хоорн и граф Егмонд, въпреки че те са на страната на католиците. Бруталните мерки на дон Фернандо настройват нидерландците срещу него и скоро около един от най – влиятелните благородници в Ниските Страни** – Вилем Мълчаливия, принц на Оранйе застава начело на разбунтувалите се холандци. Заедно с това, Алба налага данъци по испански образец, които още повече настройват населението срещу него. Протестантите, приели името „гьози”(просещи) се превръщат в организирани пирати, които набират флот и започват да плячкосват бреговете. Следва победа над испанската флота и обявяването на Провинциите срещу управлението на Алба. Херцогът веднага се заема да възстанови реда и заедно с армията си превзема редица градове, сред които Монс, Мехелен и Зуптен. Заедно със синът си Фадрике, успява да възстанови почти всички провинции без Зеланд и Холандия. Градовете Наарден и Харлем са разграбени и опустошени. Едва при Алкмар устрема на испанците е спрян.
Влошаващото се здраве на Алба, както и невъзможността му да се справи окончателно с бунтовниците, го карат да подаде оставка, която е приета от Фелипе II през декември 1573г. След една любовна афера, в която е замесен сина му, Фадрике, Алба изпада в немилост и е заточен в замъка си Узеда.
През 1580г. Фелипе отново вика на служба Кървавия херцог, във връзка със ситуацията в Португалия Алба поема командването на испанската армия и успява да се справи с претендента Антонио в битката при Алкантара. Влизайки в Лисабон, оставя на войниците си да разграбят предградията на града.
Алба не успява да се радва дълго на почестите, тъй като умира на 11.12.1582г.
Източник: belizarius.wordpress.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.