Характерът на нашите приятели дава ценна информация за личността ни

в Любопитно

Думата имат психолозите, които откриват интересна зависимост между нивото на интелекта и броя приятели. Навярно сте чували следното: хората, с които избираме да сме близки, са най-ярко доказателство за това, какви сме ние всъщност. Характерът на нашите приятели дава ценна информация за личността ни.

Изследване на еволюционните психолозите Сатоша Каназава от Лондонско училище по икономика и политически науки и Норман Ли от Сингапурския университет по мениджмънт, показва че между равнището на интелекта и количеството приятели съществува интересна взаимовръзка. А именно – умните хора предпочитат да общуват по-рядко – дори с приятелите си. Изследването на психолозите се основава на голямо национално допитване относно факторите, които влияят върху щастието на хората. В него са участвали 15000 души на възраст от 18 до 28 години.

Различен мироглед

На пръв поглед изследването не утвърждава, че умните хора са асоциални или неспособни да се адаптират в социума. По-скоро на тях им е сложно да контактуват с други хора за това, защото самите те виждат света по съвсем различен начин. Умните хора гледат по-дълбоко на обичайни неща, които останалите дори не забелязват. Те обожават четенето. А това не е групово хоби.

Различен интелект

Още един важен аспект в подкрепа на теорията, че умните хора имат по-малко приятели. Доктор Робърт Щенберг от Университета Корнел (Итака, Ню Йорк), експерт по отношения и интелект, споделя: „В психологията не съществува дума като „много умен”. Смятам, че трябва да различаваме аналитичния интелект (IQ), креативния интелект и практическия интелект (в най-общ смисъл). Подчертавам, че високият IQ съвсем не гарантира наличието на други форми на интелект. Нашата система за училищно образование изобщо не способства за това, децата с висок IQ да развиват своя практически и творчески потенциал.

Теорията за щастието в саваната („The savanna theory of happiness“)

Този термин, познат още като „принципът на саваната“ („Savanna principle“), е въведен от Каназава и Ли през 2004 г. Теорията изказва принципа, че човешкото поведение остава до някаква степен сходно с това на предците спрямо околната среда от началото на рода Homo. Според теорията въпросните сходства в поведението могат да доведат до проблеми в модерната (индустриална или постиндустриална) среда. Нашите предци живеели на принципа – ако не даваш своя дан за оцеляването на цялата група, то ти си напълно безполезен. Отношенията според тях нямали никакво значение, ако не били пряко свързани с храната, безопасността или продължаването на рода. Анализът на допитването показал, че хората, които живеят в по-гъсто населени райони, са изказали по-ниска удовлетвореност от живота си като цяло. От друга страна обаче се оказало, че колкото повече социални взаимоотношения с близки приятели има един човек, толкова повече се определя като щастлив.

При умните хора всичко е по-различно

„По-интелигентните индивиди всъщност са по-малко удовлетворени от живота, ако общуват със своите приятели по-често“, заключават психолозите. Хората с висок IQ не само не харесват да живеят в гъсто населени места, но и предпочитат да общуват по-малко с приятелите си. Само така се чувстват удовлетворени и щастливи.

Източник: uchiteli.bg

Вижте още от bultimes

 


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.