Фалшификаторите – престъпност, етика и талант!

в България/Монетите говорят

Фалшификаторите - престъпност, етика и талант!


Стефан Пройнов: Да си поговорим за фалшификаторите етиката и таланта. Какво е да си фалшификатор: Обикновено ги възприемаме като хора, които с престъпни намерения и действия искат да извършат измама с някаква скъпоценност или предмет на изкуството за да забогатеят бързо. На практика обаче става дума за хора с висок коефициент на интелигентност подплатен с дълбоки исторически, археологически, реставраторски и технологични познания.

Такива хора изучили до най-малките детайли всеки един предмет или монета, изучили до най-малката подробност химически състав на материала, с който ще работя. Да вземе предвид някой благороден метал например злато или сребро.

Фалшификаторът трябва да познава в детайли и да е натрупал солидна доза практически и технологични познания по-големи от бижутерите. Да разпознава цвят на метала, химически състав, ковкост, леярски качества, плътност и да умее да изчислява относителното тегло спрямо модела, в които иска да превърне метала.

Фалшификаторът натрупва солидни знания в леярски методи и технологии като тук всичко е от значение – температура, химически състав на метала, технически характеристики на метала, ковкост, тънколивкост и химически състав на метала, който трябва да отговаря с абсолютна точност на оригиналът.

Тук доста от фалшификаторите грешат, а компаниите, които издават сертификати за автентичност притежават прецизни уреди за измерване и така хващат фалшификата колкото и добре да е направен. Фалшификаторът трябва да изучи стиловете и влиянията отговарящи за даденият регион и период до най-малката подробност. Ходенето по музеите и разглеждането на артефакти не е достатъчно, ако няма усета да усети стилът на всяка школа и всеки майстор, защото те всички имат собствен почерк и стил, нещата няма да му се получат и всеки експерт на антично и древно изкуство с опит би усетил в детайлите разликата, макар да е невидима за търговците и ценителите, но тези детайли се усещат от професионалистите, които стъпват на опитът си натрупан с годините.

Фалшификаторът трябва да познава античните техники и методи, защото те оставят специфични дефекти и пресъздават специфични ефекти, които ако не се пресъздадат фалшификатът има едно съвременно излъчване и всеки, който е виждал оригинали се е сблъсквал с тези дефекти.

Фалшификаторът трябва да разбира не само от технология на металите и тяхното стареене, но и от катализатори, които са в основата на окисът – патината и ако не използва стандартните боядисвания ще бъде разконспериран още в началото, защото всеки търговец и експерт вече си е изградил от практиката някаква система за тестване и проверка на патината.

Монетите говорят: Фалшификаторите и фалшификатите в нумизматиката!

На практика Фалшификаторът трябва да е натрупал толкова познание и да е развил толкова дарби за да направи имитация, която да не отстъпва на античните майстори и да бъде по-добър от Микеланджело, да Винчи, Рембранд, да бъде по добър от Древногръцките скулптури: Агелад,Агоракрит,Адимос,Бриаксис,Каламид,Кефисодот Млади,Кефисодот Стари,Кресилай,Леохар,Лизип,Лизистрат,Мирон,Пеоний Мендски,Поликлет Млади,Поликлет Стари,Праксител,Силанион,Скопас,Стенис,Тавриск,Фидий,Харес от Линдос,Херодот Олинтски. Списъкът е дълъг и можем да изброяваме дълго и римските и тези по времето на Византия и средновековието и всички останали до наши дни. Той трябва да познава в детайли работата и надграждането на всеки един или да се фокусира само върху един автор и да се специализира в неговите творби.

Това отнема целенасоченост и упорит труд, трябва отдаденост в делото. На практика фалшификаторът трябва да бъде по-добър от геният на античният творец. Често пъти при фалшификаторът водещата мотивация не са парите, а предизвикателството дали ще успее да надмине античният автор. Фалшификаторът е човек, които си задава въпроси кое как е направено и търси отговори.

Естествено съвременните технологии и методи на леярство и монетосечене дават далеч по-добри възможности на фалшификаторите светът се е развил технологично и детайлно светът дава дигитални възможности за анализ и контрол на всеки един етап от процесите на създаване на една творба, казвам Творба, защото и самият Микеланджело не може да повтори два пъти една своя скулптора все някъде ръката му ще трепне, все някъде цветът ще е различен, все някъде ще има дефект. Да си фалшификатор означава да натрупаш огромен обем от познания и да се превърнеш в човек оркестър, но какво правят оркестрите – създават произведения на изкуството.

Добрите фалшификатори са наемани от Музеите да направят точни копия на техни произведения на изкуството като това са практики, които се използват за защита при транспортиране понякога – често гледаме в музеят копията докато оригиналите са в трезори.

Добрите фалшификатори оставят скрити знаци – монограми или се подписват за които само те си знаят къде са сложени в случай, че техният шедьовър попадне в недоброжелателни ръце и се стигне до измама, която е заловена да могат да докажат, че това е точно копие и да се отърват от наказателна отговорност.

Има и такива, който създават шедьоври в античен стил, наблягайки на технология, стил и излъчване, но те продават своите шедьоври като реплики, публикуват ги и издават сертификати, тези хора не се числят към фалшификаторите, макар те по нищо да не отстъпват по знания и умения. Тези хора искат спокоен живот без да имат взимане-даване със закона, те са творци, които спазват законите и моралните такива и не се изкушават да забогатеят бързо те просто носят радост на колекционери, нумизматите им продават съвременни предмети и монети облечени в античен стил и излъчване, но са авторски. Най-големият проблем при тях е, че те създават своите произведения, доближавайки се максимално до античните стилове и технологии, но има такива, които ги плагиатстват и техните модели попадат в недобросъвестни търговци и фалшификатори – измамници, които ги тиражират в по-ниско качество или ги използват техники за застаряване, опитвайки се да извършат измама и да въведат някой в заблуждение, че е антика или оригинал. Тези хора си плащат данъците и спазват законите, но от това държавата не ги защитава – напротив често са привиквани за да доказват, че това е реплика и не е оригинал, да доказват, че те не седят зад дадена измама да доказват, че това е копие на техните модели.

Грозно е, обидно и неморално, това убива поривът на твореца убива енергията на създаване на още и още, защото тяхното творчество се колекционира и хората очакват с нетърпение какво ново ще пуснат на пазара.

По цял свят има закон за защита на авторското право, но у нас някак си не работи това да те защитят. Във Фалшификаторите, който нямат морал и никакви човешки скрупули водени от алчността си не плащат данъци като те работят с алчни измамници и вредите от тях са не само финансови, но и чисто психологически – техните жертви остават осакатени за цял живот, те убиват човешкото в човека и създават предразсъдъци, които също вредят на изкуството и бизнеса, ако щете.

Стефан Пройнов и Петър Петров – Петроний

Фалшификатори е имало и пак ще ги има ,това са умни хора, но измежду тях има и добри, и лоши по характер от съдбата зависи от кой тип ще срещнете – едните ще Ви носят радост и наслада, другите обаче сериозно могат да ви навредят в личен и финансов план. Затова в тези среди е важен моралът, честта, достойнство, а думата трябва да тежи повече и от златото, защото уважението ни към тях е тяхната награда.

efekt-2

Стефан Пройнов: Затова допитвайте се преди да закупите нещо все пак две мнения са повече от едно, а три мнения са повече от две, а ако имате честта да познавате някой майстор като Петър Петров – Петроний повярвайте ми той знае повече от всеки фалшификатор и е отстоявал много десетилетия на изкушенията да премине на тъмната страна. Не всички са фалшификатори и измамници, има и творци на които уменията и дарбите отдавна са изпреварили античните майстори.

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от България

Отидете горе