Строителят Омуртаг – от бога владетел на земята, гдето се е родил

в История

Кан сюбиги Омуртаг (814 – 831 г.) е прочут и много успешен владетел на България. Той е измежду най-популярните личности от Първото българско царство: син е на Крум Страшни, остава в историята със строежите си и дългогодишния мир, сключен с Византия.

Благодарение на мира с могъщия противник, Омуртаг получава възможността да благоустрои България. По негово време столицата Плиска се развива в архитектурно отношение. В страната се появяват нови прабългарски аули (крепости) и започва да се усвоява по оптимален начин територията на Българското царство. Населението тук постепенно се превръща в българска народност, а обитаваната от него територия – в българска държава.

България укрепва изключително много при Омуртаг, след изтощителните войни, водени по времето на баща му Крум (803 – 814 г.) Той отлага военните конфликти за по-добри години, когато България ще е по-мощна и консолидирана. Хвърля много сили, както никой друг владетел преди, да се спогоди със съседите си относно държавните граници на страната. На практика Омуртаг за първи път показва пред света, че българите са способни не само на войни и унищожения, но и на съзидателни дела.

Какви са интересните факти, които трябва всеки българин да знае за този велик наш владетел?

На първо място – Омуртаг е известен с ревността си към прабългарското езичество, от действията на този владетел съдим за прабългарските вярвания и ритуални практики. Той е представен в изворите като може би най-големия гонител на християнството сред владетелите ни езичници. Същевременно Омуртаг е баща на първия български светец, свети мъченик Боян Енравота, княз Български, когото Българската православна църква почита на 28-ми март. На второ място са строежите на Омуртаг, с които той е известен на всички още от училище.

Омуртаг е син на кан Крум и като такъв наследява трона му. Това става ясно от византийски извор от XI век. Проф. Йордан Андреев посочва, че името Омуртаг означава „кръгъл“, „дебел“, но има и предположение, че значи „орел“. Връх в планината Тян Шан в Китай днес носи същото име. След възкачването на трона Омуртаг вероятно се надява да продължи победоносните войни на Крум. Той с „варварска самонадеяност“ отхвърля предложенията за мир на византийския император Лъв V.

Затова през есента на 814 г. българи и византийци се сблъскват в околностите на крепостта Бурдизо. Византийците печелят с хитрост, а самият Омуртаг едва се измъква жив от битката. Стига се до мирен договор, който най-накрая да сложи край на неспирните сражения, започнали още по времето на Крум. Византийските историци описват с почуда и негодувание ритуалите, придружили подписването на мира. Враждуващите страни вземат решение да се сключи договора и според християнските обичаи на византийците, и според езическите на българите.

По този начин Омуртаг цели да демонстрира равностойността на езичеството спрямо християнството. За целта император Лъв V „излива на земята вода от чаша, обръща саморъчно конски седла, докосва се до тройна юзда и вдига трева нависоко.“ Накрая дори „разсякъл кучета и ги употребил за свидетели.“

Каква е символиката на тези прабългарски по произход клетвени действия? Според специалисти водата се излива, за да напомни колко лесно ще се пролее кръвта на този, който пристъпи клетвата. Седлото се обръща, за да покаже какво ще сполети прегрешилият – повече няма да язди спокойно коня си и в битка ще бъде изхвърлен от гърба му. Тройната юзда показва голямата здравина на сключеното споразумение. А откъснатите стръкчета означават, че тревичка няма да остане в земята на клетвопрестъпника. Пожертваните кучета по време на мирен договор са позната практика за източните народи.

Кан Омуртаг неведнъж демонстрира пренебрежение и присмех към християнството. За подобно нещо съдим по „Житието на Петнадесетте Тивериополски мъченици“ от св. Теофилакт Охридски (края на XI – началото на XII в.). Теофилакт разказва историята на християнина Кинам, който е пленник византиец, живял в двора на Омуртаг. В един спор с този християнин по богословски въпроси българският владетел ядовито му рекъл: „Не унижавай нашите богове, че тяхната сила е голяма! За доказателство служи това, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава. Защото, ако твоят Христос беше истински бог, както казваш, без друго би се съюзил с вас, би ви запазил незаробени, защото му служите и му се кланяте.“ След тези си думи Омуртаг заповядва да хвърлят Кинам в тъмницата.

В българските владения живеят значително число византийци и приели християнството славяни. Омуртаг държи те да се съобразяват с родните езически порядки, затова нарежда по време на постите да ядат месо. Това накърнява християнската чест. Някои християни не спазват заповедта, в следствие на което владетелят нарежда да бъдат убити. Усилията на Омуртаг да се справи с християнството остават напразни – дори собственият му син Боян Енравота тайно става християнин, заради което е погубен по нареждане на брат си Маламир. Това обаче се случва след смъртта на Омуртаг.

Какви са условията по мирния договор между българи и византийци от 815 г., можем да разберем от известния Сюлейманкьойски надпис, намиращ се днес в Археологическия музей в София. Границата между България и Византия е прокарана в Тракия. След като приключва с византийците Омуртаг бърза да се споразумее и с франките на западната си граница. През 825 г. той провожда пратеничество до Людовик Благочестиви, с целта да се определят „границите и пределите между българи и франки.“ Тъй като франките нарочно забавят отговора си, Омуртаг праща войски около Драва и там е възстановена българската власт. Година преди това, през 824 г. се справя с вълненията, идващи по североизточната граница с хазарите.

Така в началото на 20-те г. на IX в. ръцете на Омуртаг са развързани за провеждането на активна строителна дейност, за укрепване на властта и благоустройство на страната. Чаталарският надпис на Омуртаг, намерен в нива до село Цар Крум, Шуменско, свидетелства за всичко това:

„Кан сюбиги Омуртаг е от бога архонт (владетел) в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести (там) войската си срещу гърци и славяни. И направи изкусно мост на Тича заедно с малкия стан и постави в този малък стан четири колони, а върху колоните два лъва. Нека бог удостои поставения от бога архонт, като гази добре с краката си императора, докато тече Тича и докато…, като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години.“

Проведените през 1958 – 1959 г. разкопки по десния бряг на река Камчия (Тича), в близост до намерената колона на Чаталарския надпис, установяват, че именно там се намира въпросният „малък стан“ на Омуртаг. Там българският владетел премества войската си „срещу гърци и славяни“. В развалините е открит мраморен лъв – един от двата, споменати в надписа. В Търновския надпис, издълбан върху мраморна колона, преизползвана в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, за българския владетел Омуртаг четем:

„Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в своя стар дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери (разстоянието), направи на средата могила и от средата на тази могила до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг кан сюбиги. Нека бог да го удостои да преживее сто години.“

Къде е този „преславен дом на Дунава“, където явно прекарва част от времето си владетелят Омуртаг? Специалистите сочат, че най-вероятно става дума за един наносен остров на Дунава, намиращ се в румънска територия, наречен Пъкуюл луй Соаре. Там са разкрити останки от прабългарски аул с огромни размери, съперничещи с тези на Вътрешния град на Плиска. Има предположения, че под въпросният „преславен дом“ може да се разбира и Дръстър (Силистра). Освен с изграждане на нови крепости, Омуртаг подсилва крепостните укрепления в столицата Плиска. Именно по негово време тя започва да се превръща от укрепен лагер (аул) в средновековен град.

Кан Омуртаг ще остане в българската история като амбициозен владетел със собствена програма, която съумява неотклонно да следва. Дългогодишният мир с Византия, белязал почти цялото му управление, е негов голям дипломатически успех. В идеологически план Омуртаг се обявява за враг и съперник на християнството. От владетелите на езическа България може би именно той най-добре осъзнава, че християнството ще се отрази пагубно за прабългарската културна идентичност. Омуртаг е от владетелите с най-голямо самочувствие: това личи от израза „владетел в земята, гдето се е родил.“ По този начин Омуртаг заявява, че българите вече не са чужденци по тези места, че владеят земята си напълно законно, че тази земя не е вече ромейска.

Източник: bulgarkamagazine.com

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !

Последни от История

Отидете горе