Стефан Пройнов: Тайното познание се е предавало от уста на уста. До средата на миналият век около семейното огнище е било мястото където се е предавало знанието и познанието именно там свекърви са предавали на снахи и на деца техният опит и традиции, в които са вплетени митове и легенди за вечната борба между доброто и злото. Тънкостите за магии и ритуали също са се споделяли и по седенките между жените.
Вярванията и моралът са тези, които са крепили българското семейство. При мъжете пък нагледно се е предавало познанието посредством социалната ангажираност на децата – те от малки са участвали, помагайки в задълженията на своите дядовци, бащи и братя. Работата се е деляла на мъжка и женска и всеки е следвал своят път на обучение и предаване на познанието на идните поколения. Мистичното и сакралното е участвало във видимият и невидим свят. То е присъствало в живота на предците ни от най-ранното им детство. В накити , амулети и шевици в дрехите до определени ритали и практики то винаги е присъствало за берекет и плодородие, за защита от тъмни сили и зли очи и от лоши магии, ако щете, нашите деди са спазвали обичаи, които образуват фолклорът ни.
Стефан Пройнов: Днес тези обичаи са забравени, няма ги вече ритуалите няма го познанието, което ни е съхранило като народ през вековните робства и през трудните климатични сезони, ако щете.
Хората са били задружни, сплотени, помагали са си във всичко – жънели са всички нивата на еди кой си после на другият и така са прибирали зърното заедно и са строили домовете си, мостовете и улиците си заедно както и са правили чешми и са строили училища и църкви и джамии, били са сплотени. А оградите на къщите им са били ниски от сплетени клонки, които да пазят да не влизат животни. Имало е ред и дисциплина, имало е йерархия, а днес децата посягат на родители си, днес родителите се карат заради децата си, няма ред, няма морал, няма йерархия като всички са многознайковци, а нищо не умеят. Отмина епохата, в която бабите ни възпитаваха в труд и да сме послушни да обичаме род и родина, да спазваме фолклорът и празниците. Днес в епохата на цифровизацията и на информацията всички ние сме невежи за реалните неща в животът ни не можем да обработваме земята да си произвеждаме храната, да я приготвяме не умеем да си отгледаме животни, нищо не умеем. Социалният контакт е загубен, имаме социални мрежи, но в тях нищо не е истинско – имаме дом, но в него ги няма децата, те са вторачени в малките екрани не в книгите.
Църквите и джамиите са празни, а празниците спряхме да празнуваме, няма ги селските сборове, хората не се събират вече. Къде остана древното познание – няма го! Познание, което генетично се предава от хилядолетия се подменя, подменя се моралът и възприятията за нормалност, подменя се фолклора. Подменят се ценностите. Малко по-малко сините екрани подменят и психиката ни, заменяйки важните неща с маловажни, заменяйки една информация с друга. Човечеството върви към своят упадък и гибел. Хилядолетия светът е живял без интернет и ток. Хората са се учили да чувстват, а днес какво чувстват децата ни – гняв, ярост, неприязън и омраза.
Стефан Пройнов: Някога децата ни имаха детство и бяха любопитни за света, а днес апатията и ширещата се простотия ще сложи край на цивилизацията и не сме виновни с нашето безмълвно съучастие в налагането на ценности и нови стандарти на общността.
Как и на кого да предадем познанието като всички са вторачени в отрицанието на новото време, като вече не се предават занаяти, не се предава фолклор, не се предава човешкото в човека, а всеки е комерсиален, стъпвайки на историята на родовата си памет, на миналото си, но не предава искрата на познанието от вековете на идните.
Стефан Пройнов: Ако не съхраним Българщината си ще дойде ден да се учим на Българско от малцинствените групи на Българите живеещи в чужбина, които са съхранили малко от нея. Познанието се предава от уста на уста, но и от дела на дела. А както е казал Дяконът Левски „дела трябват, не думи“. Да се родиш в България – това е карма, да запазиш Българското – това е дълг!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
