Първото либе на Ботев е карловката Мина

в История/Любопитно

Малко известен исторически факт е, че първото либе на Ботев всъщност е карловката Мина. Майката на големия български артист Сава Огнянов – Мария (Мина) Иванова Пулиева Горанова, се крие зад лаконичното, но страстно „Посветено на г-ца М. И. Г-ва“, написано от Христо Ботев над стихотворението му „До моето първо либе“. Според внучката на Венета Ботева – Венета Рашева-Божинова, на същата вакла карловка са посветени „Ней“, и „Пристанала“.

За интимния живот на Ботев до нас са достигнали само недомлъвки от спомени на съвременници, защото не е споделял за чувствата си в писма до приятели и роднини. Революционните му идеи са надделявали над романтичните увлечения.
Мария Горанова, сестра ѝ Елисавета (според някои източници – Екатерина, заради галеното обръщение Ека) и брат ѝ Богдан са били далечни роднини на Ботев. Предполага се, че познанството им се е задълбочило в Калофер, когато 20-годишният поет е учителствал там.

Мария е няколко години по-малка от него и е ученичка на баща му даскал Ботьо. Чувствата избухват по-късно, когато красавицата се връща от следването си в пражката консерватория, където учи на издръжка на меценатите Евлоги и Христо Георгиеви.
Ботев признава в статията си „Примери от турско правосъдие” (вестник „Дума на българските емигранти” 1871 г.), че в Калофер била неговата изгора и там се породила у него „страстна любов, която тъй рано загина“.

Дори връзката им да е останала съвсем платонична, Христо вижда у тримата Пулиеви Горанови млади хора, които споделят въжделенията му за национална свобода, а у Мина – и неравнодушна към чувствата му девойка. Със сигурност той е написал за нея и стихотворението си „Пристанала”, печатано в бр. 4 на „Дума на българските емигранти” от 17 юли 1871 г. (под заглавието му стои „Посветява се на г-ца М. И. Г-ва”). В същия брой е отпечатано и стихотворението му „Борба”, посветено на брат ѝ „Б. И. Г-ву” (Богдан Ив. Горанов), но чувствата, които са породили строфите, са коренно различни.

Изследователите на Ботев намират още един аргумент за любовта на поета към Мина, която е имала чудесен сопран и в Прага са ѝ предричали бляскава оперна кариера. Знаменателен от „До моето първо либе” е стихът „Ти имаш глас чуден…”. Черните очи на любимата девойка в „На прощаване” също препращат към образа на Мина.

За да избегне неудобството, че е излял бурните си чувства към вече омъжената за котелчанина Петър Огнянов любима, в изданието „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” (1875), посвещенията са заличени. А и по онова време Христо вече е свързал живота си с Венета.

Мина е точно момичето, по което да хлътне поет с буен нрав. Тя е от един от най-знаменитите и интелигентни български родове – Пулиеви. По майчина линия е роднина на Ботев, а по бащина – на Евлоги и Христо Георгиеви.

И Мина, и сестра ѝ Елисавета (Ека) са красиви и необикновено образовани за жени през онази епоха. (За сравнение – съпругата му Венета не е умеела нито да чете, нито да пише, а те и двете са получили висшето си образование в Чехия.) Чувствата на двамата романтични влюбени се изразяват главно в разменени погледи и книги, планове за освобождение на България и срещи в задължителното присъствие на роднини.

Мина завършила с отличие пражката консерватория и имала предложения от оперни директори и композитори за големи европейски театри, но заедно със своя състудентка тя се връща в родината, за да работят за просвещаването и събуждането на сънародниците си. Тъкмо тези идеали я сближават с Христо Ботев.
В България обаче родолюбката преживява разочарование. Тя е на 24 г. Според тогавашните представи – стара мома. А и всеобщото убеждение е, че ролята на жената е да бъде боса и бременна до печката и не може да се меси в „мъжки работи” като революционната борба.
Големите чувства между Мария и Христо се подклаждат от едва няколко срещи. В нея той вижда не само красива жена, а съмишленик. Само че недоучилият даскал и харамия не е партията, която заможният Иван Горанов е мечтал за дъщеря си. Той никога не наричал Ботев по име, а само „този нехранимайко“.

За последно влюбените се срещат малко преди сватбата на Ека с богатия търговец Христо Караминков. Мария пък не успява да отмени уговорения брак с Петър Огнянов от Котел. Връзката ѝ с Ботев е прекъсната завинаги. Тя получава сведения за съдбата му през трета и четвърта ръка, защото се бои да попита директно близките му. Богатият ѝ съпруг я отвежда в Кюстенджа, където има голяма къща.

Животът на Мария е охолен, но тъжен. След венчавката никой повече не я е чувал да пее. Не е тананикала дори над люлката на първия си син – бъдещия актьор от Народния театър Сава Огнянов.

Ботев така и не се венчава с Венета. Живеят в грях. Тя обаче до края на живота си през 1919 г. пази в сърцето си спомена за него. Цял живот остава в сянката му и заради любовта си към него живее в мизерия, отхвърлена от патриархалното общество. И макар да била напълно неграмотна, с много лишения успяла да изучи двете си деца Димитър и Иванка. А всъщност Венета е от богат търновски род. 17-годишна, родителите ѝ я омъжват за състоятелния търговец Дончо Петров. Тя му ражда наследник – Димитър, но е нещастна в брака от самото му начало.

През 1870 г. бъдещата Ботева булка предприема немислимото за онова време – напуска омразния си съпруг. Подкрепя я единствено майка ѝ. За да я спаси от злостните подмятания, че е „парясница“, я изпраща в Букурещ при брат си – заможния владика Панарет Рашев. Въпреки че бил църковно лице, митрополитът не отхвърлил племенницата си, ами я настанил в разкошния си дом заедно със сина ѝ. Тя, за отплата, му помагала в домакинството.

Венета обаче хлътва безнадеждно по учителя в българското училище в Букурещ Христо Ботев.

Източник: retro.bg

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !

календар
календар

Последни от История

Отидете горе