Всяка държава изучава НЛО. Резултатите от изследванията обаче по принцип остават под грифа “Строго секретно”. В печата се появяват отделни материали, които са минимална част от огромната документация. През 1978-1991 г. в Съветския съюз е разработена секретната програма “Сетка” (“Мрежа”).
Изследването на аномалните явления и влиянието им върху личния състав на армията и военната техника е включено в плана за научно-изследователски дейности по проблемите на отбраната. В основата на тези изследвания е Петрозаводският феномен; събитието се случило през септември 1977 г. Над северната част на Съветския съюз и Финландия бил наблюдаван медузообразен обект; Обектът се виждал най-добре в Петрозаводск, откъдето дошло и името му.
Още през 1976 г. учени от Академията на науките на СССР стартирали секретна програма за изучаване на неидентифицирани летящи обекти. Затова програмата “Сетка” наследила добра материална база. В нея се отделят две направления: “Сетка-МО” – изследвания на аномални явления и влиянието им върху техниката и личния състав в армията; “Сетка-АН” –изследвания на физическия произход и принципи в развитието на аномални явления. Министерството на отбраната, което ръководи първото направление, получава информация от различните родове войски, а Академията на науките, която наблюдава второто направление – от научни организации, редакции на вестници и списания. Крайните цели на изследванията, естествено, са различни.
На практика в тогавашната преса не се публикувала никаква информация за тази програма. Ако случайно се споменавало в СМИ или по телевизията нещо за съществуването на извънземен живот, то се подлагало на жестока критика.
На всеки пет години името на проекта се променяло – в началото било “Сетка”, след това се появила програмата “Галактика МО”, още по-късно – “Хоризонт МО”. Но същността на проекта не се променила: провеждане на опити да се разгадае природата на НЛО.
Двете направления в програмата “Сетка” са закрити веднага след августовския пуч в Москва през 1991 г. Две години по-късно всички секретни документи, събрани за 13 години от началото на проекта, са продадени (според някои данни на САЩ, и по-конкретно на ЦРУ). Американците оценяват стойността на проекта евтино – за няколко хиляди долара, а получават описания на 400 загадъчни случая, включително и на бойни сблъсъци на съветски самолети с НЛО…
Архивите на “Сетка”, въпреки че е останало малко от тях, могат да шокират всеки професионален уфолог. Шокът идва не само от описаните случаи на аномални явления, но най-вече от влиянието им върху очевидците, медицинските резултати на хората, които наблюдавали НЛО, изучаването на местата, където кацали летящи чинии и контактите на пилоти с неидентифицирани обекти…
Още през 80-те години на миналия век учените знаели, че определена част от аномалните явления в атмосферата, имат извънземен произход. Но защо тогава темата за уфологията днес се профанизира?
Напълно е възможно, ако учените признаят, че съществува извънземен живот, да бъдат прекратени много научни разработки, за които се харчат огромни суми…
Няколко случая от програмата “Сетка”
През юни 1979 г. край град Державинск, Казахстан, хората забелязали забелязани апарати с неизвестен произход; техните екипажи няколко денонощия прекарали на земята и правели някакви изследвания. На хората не причинили никаква вреда. Според очевидци, които били деца от детски пионерски лагер, неизвестните същества били високи повече от три метра и се различавали помежду си само по цвета на коланите. Всички имали слабо телосложение, при движение изнасяли ръцете си напред; постепенно изчезвали, сякаш се разтваряли във въздуха. На другия ден децата пак видели съществата, и то в самия лагер. След това видели на хоризонта нещо, което приличало на палатка. Когато дошли до това място, видели само изгоряла трева. На 26 юни същата година в пресата се появила информация, че в района е наблюдавано светещо тяло…
На мястото на произшествието пристигнали хора от вътрешното министерство и КГБ. При разследването не били направени никакви замервания, нито били взети проби от почвата. Нищо конкретно не установили по случая.
През юни 1980 г. над европейската част на Русия се появил светещ кръгъл обект, който оставял след себе си огнено-червена димна следа, след това следата се превърнала в бледосив шлейф, след което придобил формата на камбана. Учени обяснили появяването на обекта с изстрелването на спътника “Космос-1188” от космодрума “Плесецк”. Но подобно явление наблюдавали и над Южна Америка… В отчета за това произшествие пишело, че наблюдаването на неидентифицирани обекти имало масов характер – видели ги в Московска, Владимирска, Тулска, Рязанска област и дори в Татарстан. Но най-голям интерес за учените бил районът на Чкаловский, където едновременно били забелязани няколко аномални явления – точков обект с голям шлейф и неподвижно черно образувание. Учените направили извода, че всички наблюдавани обекти имат аномален характер…
В друга информация се споменава, че студентът А.Вострухин видял неподвижен елипсовиден обект над село Солнцево. След известно време обектът бил видян от друг човек – подполковник В. Карякин, който първо чул нискочестотен шум, след това видял светещо петно. Карякин хукнал към обекта, но когато го доближил, усетил тежест в тялото и слабост в краката. Обектът започнал бавно да се издига нагоре; на височина около 25 метра той спрял, а след това изчезнал…
За изясняване на обстоятелствата по делото била създадена комисия, която разговаряла и с невропатолога от местната клиника. Тя установила, че в този момент Карякин бил абсолютно здрав във физическо и психическо отношение, не бил в шок или алкохолно опиянение. Обектът не оказал никакво негативно влияние върху организма му.
Въпреки огромното количество материали учените от проекта така и не получили отговор на основните въпроси, които се отнасят до аномалните явления.
И досега остава неизяснен въпросът – постигната ли е крайната цел на проекта?
Източник: rasper-bg.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.