
Един малък човек не се предава пред „силните на деня“.
Той казва, че политиката има смисъл, само ако работи за щастието на хората. Показва с личния си пример, че политиката е в служба, а не власт или лично обогатяване.
Подкрепя каузата на бедните, на жените и на различните. Осъжда престъпната власт на големия бизнес.
Пренебрегва правилата на един свят, основан на конкуренцията, който винаги наказва смирените и работещите, и от който се обогатяват само кукловодите на този глупав цирк.
Изкрещява с цяло гърло, че светът е на жените и на мъжете, на всички жени и мъже, и не е правилно много, твърде много хора, да се опитват единствено да оцелеят, докато гледат отдалече живота на малцина избранници.
Убиват го и се опитват да изтрият всеки спомен за него – Томас Исидор Ноел Санкара. Томас Санкара, президент на Буркина Фасо от 1983 до 1987 г., когато е свален с преврат и убит.
След смъртта му се оказва, че всичко ценно, което той притежава се свежда до старичко „Пежо“, купено още преди да заеме президентския пост, хладилник с неработеща камера, три китари и колело.
Провежда мащабни реформи за изкореняване на глада, създаване на система за безплатно образование и здравеопазване, изкореняване на епидемиите, възстановяване на горите на фона на настъпващата пустиня (по негово време на границата със Сахара са посадени над 10 млн. дървета).
Санкара забранява да сложат климатик в кабинета му, защото „е срамно пред хората, за които такъв раз
