Петър Берон – възрожденецът-благодетел

в История

Какво знаем за Петър Берон? Че той е авторът на ‘Рибния буквар’ и ликът му ни гледа от десетолевката? Колко хора обаче са наясно за всичко, което той е сторил за отечеството си, колко хора занаят, че научното и философското му наследство е събрано в повече от 25 тома, писани на френски, немски и гръцки език. Знаят ли нашите съвременници, че освен възрожденски просветен деец, Петър Берон е педагог, естествоизпитател и философ и че за българската граматика и педагогика той е това, което е Паисий за нашата история?…

На 21 март 1871 година старият учен е намерен удушен в къщата си в Крайова. Физическите убийци са открити и осъдени на каторга, но в съвременниците на Берон остава съмнението, че те изпълняват поръчка на Теохар Папазоглу, който ученият е определил за изпълнител за завещанието си. Огромното за онова време състояние на Берон е дарено приживе за просвещението на българските деца.

С част от тези пари е построена елитната за онова време Одринска гимназия. За девическите училища в Шумен, Котел и Омуртаг той отпуска годишно от 1859 година по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862 г. определя и големи суми за целите на българското образование. Според завещанието от доходите на всички имения трябва да се плаща на учители и учителки в онези села в България, където има черкви. Момчетата и момичетата трябва да се учат да пишат и да смятат. От парите на Берон трябва да се напечатат буквари за селските училища, които да се раздават даром. А изпълнителите на завещанието трябва да изпращат до училищните настоятели и общинарите на различни градове колкото пари те намерят за добре за всеки град и всяка област…

Петър Берон е много богат, но живее изключително скромно, за да пести за издаването на научните си трудове и за образованието на скъпите на сърцето му български деца. Именно желанието на учения завещанието му да бъде изпълнено точно, е причината за неготово жестоко убийство.

Когато през 1853 година Берон е на лечение в Германия, неочаквано умира неговият сродник и съдружник Никола Берон – човекът, на когото авторът на “Рибния буквар’ вярва и се доверява най-много. След 2 години Петър Берон прави завещание, което се губи и по тази причина не достига до нас.

Тогава ученият съставя няколко завещания. Първото е от 1862 година. В него докторът се разпорежда така: на сродниците си оставея 31 000 златни гроша, които те трябва да разделят помежду си. На братовия си син Атанас Берон, той дарява всичките си движими и недвижими имоти в родния си град Котел. Имението ‘Скорила’ пък, намиращо се в Румъния, поверява да двамата си братови синове Петър и Атанас, и на Теохар Папазоглу…

Според завещанието 10 000 декара земя от това имение, с обширна борова и букова гора, с три имения, давани под наем, трябва да отиват за просветата в България.

Всъщност Берон може да завещае своите пари директно на българските училища или на някоя юридическа личност. Проблемът обаче е, че ученият се съобразява със строгите закони на Влахия, според които чужденци не могат да притежават недвижими имоти. При едно такова завещание, румънското правителство веднага може да влезе във владенията му и да ги изземе. Защото Берон по онова време се води румънски поданик и няма право да прехвърля имоти на чужди поданици…

По тази причина през 1867 година докторът прави ново завещание в Париж. В него той премахва всички свои сродници и запазва само нечестния Теохар Папазоглу, а на всичкото отгоре включва сина му Васил и племенника му Лука.

В новото съвещание ученият отбелязва, че в училищата няма и не бива да се прави разлика между вяра и народност. През 1869 година Берон е подведен от двуличието на Теохар – той му продава имението си като преди това съпругата на подлеца му е внушила, че наследниците на учения само чакат той да умре по-бързо, за да сложат ръка на имота, а и за България не биха дали никакви средства…

Естествено Петър Берон бързо разбира, че Теохар Папазоглу прави каквото си иска с имението в Румъния и не дава никакви суми от лихвите от него на българските училища /а сделката е сключена именно при това условие/. Теохар не се интересува от никаква благотворителност и дори предприема действия да наруши волята на доктора.

По тази причина започва дело за отмяна на продажбата на имението ‘Скорила’ – Берон настоява пред Теохар да продаде имението на новосъздаденото Българско книжовно дружество в Браила, но мошеникът отказва и докторът започва да го съди. Но ученият губи делото и излиза от съда разплакан.

Независимо от загубата, Петър Берон разгласява пред приятели, близки и познати, че ще съди Папазоглу, докато победи. И само 20 дни след като заявява това – на 21 март 1871 година, той е убит в дома си. Извършителите на убийството са заловени, но поръчителят остава да живее на свобода…

След всички драми обаче завещанието на Петър Берон все пак е спасено. Ръководните членове на Българската добродетелна дружина в Букурещ съставят комисия от 12 човека. С помощта на известните и влиятелни братя Христо и Евлоги Георгиеви, Теохар Папазоглу и наследниците му са принудени след дълги дела да върнат имението ‘Скорила’ на адвоката на Евлоги Георгиев. Така на 12 юли 1884 година имотът е продаден за 300 000 златни леи и с тази сума и с лихвите от нея парите на доктора възлизат на 400 000 франка. С тях е построена българската мъжка гимназия в Одрин, която носи името ‘Д-р Петър Берон’.

За жалост днес родолюбивите дела на д-р Петър Берно, подобно на други негови съвременици с принос към нацията ни, тънат в забрава…

Източник: krasotata.net

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !

Последни от История

Отидете горе