Непознатите плодове по света, които трябва да опитате

в Любопитно

Кога за последно хапнахте шопска салата? А хрупкава ябълка, ароматни ягоди, вкусни кайсии, освежаващи портокали? Плодовете и зеленчуците ежедневно присъстват в менюто ни, но замисляли ли сте се колко различни видове има по света и колко странно изглеждат някои от тях?

Точно така е – има плодове и зеленчуци, които толкова изумяват с външния си вид, че последното, което можеш да си представиш е да ги сложиш на трапезата си. Ето 25 подобни примера, които за пореден път доказват, че природата е най-талантливият творец с най-богатото въображение. Вероятно не сте опитвали голяма част от тях – повечето произхождат от екзотични и далечни за нас места като Азия, Южна Америка, Африка. Не са и от най-популярните, макар че за някои от тях се твърди, че са изключително полезни. При всички случаи си заслужава поне да бъдат разгледани, нали?

Кивано – рогат пъпеш или бодлива краставица. Екзотичен плод, най-едрият диворастящ вид в тропическа Африка. Нискокалорично и вкусно, киваното е много подходящо при диети за отслабване. Родината му е пустинята Калахари в Африка, но се отглежда и в Калифорния, Чили, Австралия и Нова Зеландия. Киваното е родственик на краставицата, а на външен вид прилича на пъпеш с рогца. Има свеж кисел вкус. Заради странния си вид често е пренебрегвано и се използва за декорация.

Рамбутан е екзотичен плод, който е много популярен в Югоизточна Азия. Наричан „космат личи“ заради външния си вид, вкусът му наподобява на пъпеш и желиран бонбон. Родината на едноименното дърво, от което произхожда плода е Югоизточна Азия и Малайския архипелаг. Личи има твърда червеникаво-оранжева обвивка, в която се намира бялата и сочна сърцевина с аромат на зелен чай, сладък до кисело-тръпчив вкус, който наподобява на пъпеш и желиран бонбон.

Родина на този интересен плод, наречен Хала, е Източна Австралия и Тихоокеанските острови. Плодът може да се консумира суров или варен. Преди да се обели, Халата наподобява зелен ананас, а веднъж разтворен, плодът прилича на разрез на планетата Земя. Той е източник на витамин C, което го прави мощен борец с вируси и болести. Използва се за преодоляване на настинки, астма и дори рак. Има и практическа употреба: влакната могат да се използват за колиета, рокли, кошници, килими или дори топки.

Мангостин – благородникът сред плодовете. Пурпурният супер плод се отличава със специфичен вкус и отлични хранителни, здравословни и диетични качества. Произхожда от Югоизточна Азия. Отглежда се в Тайланд, Филипините, Индонезия и Малайзия. Вкусът му наподобява на бадем, маслен, но по-сладък.

Мангостинът е изискан и благороден, отличен като един от супер плодовете в света. Използва се в медицината от векове.

Акее е ямайски плод. У нас вносът му е забранен, тъй като месото на плода е токсично преди да узрее. Този плод се използва в карибската кухня, тъй като е доста месест и на шега го наричат „зеленчуков мозък“. Приготвя се риба треска с Акее, вероятно е вкусно, който е опитвал, може да похвали кулинарите.

Акебия (Akebia quinata) – Шоколадова лоза е бързо растяща дървесна лиана. Нарича се още петлистна акебия. Растението произлиза от Япония, Китай и Корея. Акебията е необичайна и атрактивна дървесна лоза, чиито първи употреби са били с цел декорация. Плодовете са с продълговата форма и мека консистенция. Дължината им е около 5-10 сантиметра, а ширината им около 4 сантиметра. Във вътрешността си притежават мека част, която е годна за консумация.

Драконовият плод, известен още като питая и питахая представлява екзотичен кактусов плод, който се характеризира с отлични здравословни качества. Има лек и сладък вкус. Съдържа много вода, важни минерали, фибри, които повлияват работата на черния дроб и перисталтиката. Неговата родина е Централна Америка, но се отглежда и в Мексико, Югоизточна Азия, Южна Америка и Израел. Красивите цветове на растението могат да се видят само нощем, затова много често е наричано „лунно цвете“ и „кралица на нощта“.

Джакфрут (индийско хлебно дърво) е най-големият ядивен плод, растящ на дърво. Заради отличните си хранителни качества и ниската цена в Индия е наричан „хлябът на бедните”. Родината му е Индия. Расте още в Тайланд и Бразилия. Това са най-големите ядивни плодове растящи на дърво. При почукване узрелите плодове издават плътен звук, а зелените – кух. Имат неприятна миризма. Сърцевината обаче мирише много хубаво и има приятен вкус – нещо между банан и ананас.

Монстера е популярно декоративно растение, което всеки любител цветар познава добре. Причудливите му плодове са вкусни, сочни и изключително здравословни. Наричат го мексиканския хлебен плод – вкусът му наподобява ананас. Растението се отглежда в Югоизточна Азия и Западна Африка, най-вече в домашни условия. Трябва да се има предвид обаче, че неузрелите плодове на монстерата могат да са опасни за здравето.

Ръката на Буда (Citrus medica var. Sarcodactylus) е екзотичен цитрусов плод, който прилича на „лимон с пръсти“, но ухае на теменужки. Родините му са две – Югозападен Китай и Североизточна Индия.

Странната му форма се дължи на генетична мутация, появила се преди векове. Расте като храст или малко дърво, покрито с тръни. Има големи, продълговати, бледозелени листа. Самият плод е много малък, тъй като е под дебела кора.

Маракуя е плодът на растението пасифлора (страстен плод). Има кръгла, овална форма и сочна вътрешност със семки. Има специфичен аромат, подобен на мускус и сладко-тръпчив вкус. Маракуята произхожда от субтропичните и тропични части на Африка. Отглежда в Южна Америка, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Калифорния. Маракуята е богата на витамините А, С и от групата B, на минералите желязо, калий, магнезий и фосфор, ниацин, флавоноиди, фитохимикали, фенолова киселина.

Пау пау (Asimina triloba ) е уникално плодно дърво, с произход, източната част на САЩ. Неговите силно ароматни и сладки плодове, с вкуса си наподобяват тропическите анони, като Черимоя и ваниловата анона муриката (захарна ябълка с ванилов вкус ). Плодовете са много сладки. Консумират се пресни или приготвени в различни десерти. Туристите определят вкуса на асимина като крем брюле, а в по напреднала зрялост на крем карамел.

Екзотичното Личи е с размера на ягода и с характерен розов цвят, но приликите с нашенския плод свършват тук. Личито има грапава тънка обвивка, под която се крие бялата месеста част, разположена около едра кафява семка. Консумира се именно нежното бяло месо, което има деликатен, леко кисел вкус.

Плодът вирее свободно на територията на Южен Китай, който се счита за родината му, както и в Югоизточна Азия, Тайланд, Индия, Мадагаскар, Бангладеш, Пакистан и Филипините.

Карамболa е плодът на дървото Averrhoa carambola от семейство Киселичеви. Родината му са остров Цейлон и Молукските острови. В дивата природа карамбола се среща в горите на Индонезия.

Плодовете на карамбола са месести, оцветени в различни нюанси на жълтото. При напречно разрязване се получава звезда и оттам идва едно от наименованията му „starfruit“ – звезден плод. Вкусът му е нещо средно между слива, ябълка и грозде – от много кисел до по-сладък.

Дуриан е екзотичен плод с остра миризма. Наричат го „кралят на плодовете“, а миризмата на дуриан се определя като „нещо средно между свински изпражнения, терпентин и лук“. Вътрешността му е с приятен сладко-кисел вкус. Този екзотичен плод расте в тропическите джунгли на Индонезия, Малайзия, Тайланд и Филипините. Плодът може да достигне до 30 см дължина и да тежи до 4 кг. В зависимост от вида цветът на обвивката се променя от зелено до кафяво, а на сърцевината от жълто до червено.

Кумкуат е дребен цитрусов плод на вечнозелено дръвче или храст, достигащо 3 метра височина, от семейство Rutaceae. Има приятен вкус, подобен на портокал, с лек кисело-горчив привкус. Може да се яде с кората, тъй като тя е по-тънка и сладка от другите цитрусови плодове.

Родината на тези не много големи вечнозелени храстовидни дървета с миниатюрни плодове е Китай, затова често ги наричат китайски мандарини. Японците ги наричат кин-кан, което в превод означава “златен портокал”.

Източник: uchiteli.bg


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последно от Любопитно

Отиди на Топ