Проф. Богдан Филов – блестящ учен и противоречив държавник

в История

Богдан Филов е български археолог, преподавател и политик. Той е министър-председател на България в периода 1940 – 1943 г., регент е на малолетния цар Симеон II през 1943 – 1944 г, регент е на малолетния цар Симеон II през 1943 – 1944 г., а освен това е министър на народната просвета от 1938 до 1942 и министър на външните работи в периода 1942 – 1943 г. Той е един от най-спорните български политици, обвиняван за включването на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, както и за провеждането на прогерманска политика. По време на комунистическия режим името му дори е зачеркнато от научната и политическа сфера.

Богдан Филов е роден на 28 март (10 април нов стил) 1883 г. в Стара Загора, в семейството на подполковник Димитър Филов (родом от Калофер) и съпругата му Елисавета (родом от Карлово). Остава без баща още от ранна детска възраст – Д. Филов се противопоставя на контрапреврата на Стефан Стамболов от 10 август 1886 г. и оглавява русофилските бунтове срещу Регентството на 18 февруари 1887 г., заедно с Атанас Узунов и Олимпий Панов. Бунтът е потушен бързо, а подполковникът умира от раните си в болницата, като съществуват подозрения, че е отровен.

Богдан Филов учи в Карлово и в Пловдив, а през 1900 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. Именно там поставя пред себе си цел – да научи немски език и да замине за Германия, където да продължи образованието си в най-добрите висши училища, изучавайки класическата древност.

През есента на 1901 г., Филов получава стипендия за обучение по класическа филология в Лайпциг. Първоначално заминава за Вюрцбург, където се лекува неговият братовчед Евстрати Гешов (син на Ив. Гешов). Там Б. Филов изучава усилено немски език и слуша лекции по класическа филология, стара история и археология при най-добрите университетски преподаватели.

През 1902 година вече е в Лайпциг и започва усилени занимания по латински език, старогръцка история, история на Древен Рим и др. Две години по-късно е принуден да се премести във Фрайбург по здравословни причини. Там защитава докторска степен с тема: „Римските легиони от провинция Мизия от Август до Диоклециан“. Тя е отпечатана в авторитетното немско списание „Klio. Beitrage zur alten Geschichte“. Оценката от дисертацията на Филов е висока и един от редакторите на списанието го кани за сътрудник. Предложено му е и място на научен сътрудник в музея в гр. Трир, Германия. Въпреки предложените му възможности, през пролетта на 1906 г. Филов се завръща в България с желанието да работи като археолог.

През следващата година и половина специализира в Бон, Париж, Мюнхен и Рим, където се усъвършенства в професията. Макар и твърде млад, Богдан Филов е един от най-подготвените български археолози през първото десетилетие на XX век. Именно поради тази причина заема поста директор на Националния музей цели десет години – от 1910 до 1920. Автор е на редица научни трудове в областта на археологията (най-вече античната археология) и старобългарското изкуство. В кариерата си прави разкопки в софийските църкви „Св. София“, „Св. Георги“, Боянската църква, в тракийския могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив, както и в куполните гробници при Мезек, край Свиленград.

По време на войните за национално обединение (1912 – 1918 г.) на Филов е възложено да оглави научна мисия в Одринска Тракия и Македония, за да разкрие, опише и събере археологически и етнографски паметници.

Започва преподавателската си кариера през 1914 г. като частен доцент по археология на източните и класическите народи в Софийския университет, а от 1920 г. е редовен професор, титуляр на Катедрата по археология и история на изкуството. Филов постепенно се издига в преподавателската професия: става декан на Историко – филологическия факултет през 1924 г. и заема поста на ректор на университета в периода 1931 – 1932 г. Лекциите му се посещават не само от студенти по история, което говори за това какъв преподавател е бил Филов.

През 1929 г. е избран за действителен член на БАН (от 1918 е дописен член), а в периода 1937 – 1944 е неин несменяем председател. Филов е основател и постоянен директор на Българския археологически институт, открит през 1921 г.

Интересен факт е, че е посветен в масонството през 1923 г. в берлинска ложа, а по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. Парадоксалното е, че това се случва именно когато Филов е министър- председател.

Макар и често да е влизал в пререкания със свои колеги и да е търсил повече пари за разкопките си и за други проекти от Министерството на народната просвета, безспорно Богдан Филов е бележит учен и уважаван преподавател.. В допълнение на гореспоменатите факти трябва да отбележим и редица негови почетни титли: почетен доктор (honoris causa) на Атинския университет, Берлинския университет, Будапещенския университет и на университета в Падуа.

Не така стоят нещата с политическата кариера на Филов. Той остава в историята като един от най-спорните политици, извършвайки крайно недемократични актове по време на своето управление. Дълго време, под влиянието на комунистическата доктрина, неговото име е заклеймено и остава енигма за дискусии.

Професор Филов рязко прекъсва научната си дейност, за да започне политическа. Назначен е за министър на народното просвещение през есента на 1938 г. в правителството на Георги Кьосеиванов. До този момент той е политически неутрален, с изключение на слаби симпатии към Народното социално движение (антикомунистическо, симпатизиращо на фашизма и нацизма движение с лидер Александър Цанков). Назначаването на професора-археолог за министър не е изненада. Той не е първият, нито последният, който сяда на министерското кресло в МНП. Като просветен министър, Богдан Филов се грижи за патриотичното възпитание на учениците със създаването на младежката организация „Бранник” през февруари 1940 г. . Той подсилва и фонд „Учителски заплати”, като за пръв път учителките у нас получават двумесечен платен и тримесечен неплатен отпуск по майчинство.

От 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III, Филов оглавява Министерския съвет. По време на неговото управление се откриват нови училища и гимназии, включително във върнатите на страната територии. Юридическият факултет на Софийския университет е разделен на две – правен и държавно – стопански, открито е и Висшето техническо училище. През 1942 г. в Скопие се открива унивеситетът „Св. св. Кирил и Методий” като филиал на Софийския университет.

Като министър-председател Богдан Филов е един от най-големите привърженици на ограничаване на университетската автономия чрез прокарването на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните служители. Недоволството на академичната колегия е оглавено от ректора проф. протопрезвитер Стефан Цанков, който протестира пред премиера от името на Академичния съвет.

Управлението на професора ще се запомни и с един от най-позорните моменти в историята на България. Под немско влияние на 21 януари 1941 г. влиза в сила Законът за защита на нацията. Това е акт на антисемитизъм – евреите загубват гражданските и политическите си права, отнемат им се имотите, предвижда се концентриране на еврейското население в определени точки на страната и са забранени смесените бракове. По-късно е създадено Комисарство по еврейските въпроси с ръководител Александър Белев (привърженик на хитлеристката идеология). Въпреки че България остава в историята като държавата, успяла да спаси своите граждани от еврейски произход, близо 12 хиляди евреи от „новите земи” са депортирани в немските концентрационни лагери под претекст, че не са български граждани. Това води до първата пробойна в управлението на Филов – 43 депутати се противопоставят на депортирането. Професорът незабавно се задейства и иска вот на доверие на следваната от него политика.

Филов е обвиняван за включването на България във Втората световна война и подписването на протокола във Виена за присъединяване на страната ни към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Коректно е да отбележим, че въпреки опитите на цар Борис III да предотврати войната, агресивната политика на Хитлер няма как да бъде избегната. На север от река Дунав е разположена 680 хилядна немска армия, което на практика оставя без избор българските власти. За присъединяването към пакта Филов пише следното в своя дневник:

„Изобщо присъединяването на България към пакта тъкмо в този момент, когато толкова ни заплашват и Оста има неуспехи, се цени твърде много. Изглежда, като че ли се е присъединила велика сила, а не малка България.”

Преди да подпише договора, България се интересува най-много от действията на Югославия. Западните ни съседки влизат във войната на страната на Тристранния пакт на 27 март 1941 година, но два дни по-късно след преврат, извършен от група офицери и политици, свързани с британските тайни служби, Югославия излиза от сключения съюз. Това в действителност усложнява ситуацията, тъй като България вече трябва да води битки не само с Гърция, но и със западната си съседка.

Богдан Филов разкрива политическата си идеология в „Пътят на България” . Там той излага визията си за засилен авторитарен и безпартиен режим, обединяващ всичко най-ценно и значимо около царската корона. Засегната е и борбата срещу комунизма. За разлика от царя, той иска прекъсване на дипломатическите отношения със СССР и е главно действащо лице в антиболшевишката изложба, открита на 27 септември 1942 г.

След смъртта на Н.В. цар Борис III на 28 август 1943 г., Филов е първи регент в Регентския съвет (другите двама са княз Кирил и ген. Никола Михов) на малолетния цар Симеон II. Този съвет противоречи на Търновската конституция – в него влиза член на царското семейство (това е забранено), а изборът му не е легитимен, тъй като това следва да бъде направено от Обикновеното народно събрание. Върховният закон пък изисква съветът да бъде избран от Велико народно събрание. Съветът продължава прогерманския курс на България въпреки загубите на Хитлер на бойното поле.

Загубите на немците на Източния фронт довеждат съветската армия до българските земи. На 9 септември 1944 г. властта е поета от Отечествения фронт. Чудно защо Филов не напуска България, за да спаси живота си (това прави Ал. Цанков). Арестуван е в Чамкория (дн. Боровец) няколко дни след преврата и е изпратен под конвой в София (държан е в сградата на „Славянска беседа”). На 21 септември е изпратен в СССР, където престоява почти три месеца. След завръщането си в България е хвърлен в Софийския затвор, а малко по-късно е изправен пред Народния съд. Той отрича да е виновен за водената от него политика и се държи достойно. Осъден е на смърт, а наказанието е изпълнено на 2 февруари 1945 г. Отнети са му имуществото и научните звания. След падането на комунистическия режим Филов е реабилитиран – преиздават се част от значимите му научни трудове, а Върховният съд отменя присъдата му през 1996 г. с Решение 172 от 26 юни (както и присъдите на княз Кирил и ген. Михов).

Добър или лош, професор Богдан Филов е част от историята на България и от никого не бива да бъде отричан приносът му към българската наука в областта на археологията. Не така обаче стои въпросът с политическата му кариера. Нека обаче все пак не забравяме, че по време на неговото управление в територията на България са върнати Южна Добруджа (с подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г)., Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия, макар след войната последните три области отново да попадат в чужди земи.

Източник: bulgarianhistory.org

efekt-2

Вижте още от bultimes

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе