Народите на ямната култура – бащи на европейците

в История

Съвременни учени пренаписват предисторията на европейските народи. Анализи на древна ДНК показват, че генетично всички те са наполовина скотовъди-ямници. Те са се преселили от южноруските степи в Европа преди пет хилядолетия. И това, вероятно, е било най-мащабното „нахлуване“ в Европа. Осъществено е от народите на ямната кулутра.

Талиги, с впрегнати волове, скърцат и затъват в глинестата почва. Грубото вълнено покривало е подгизнало, под него е задушно и влажно. Край стенещата талига бавно вървят мъже и жени, понесли децата. На свечеряване те ще спрат, ще си устроят временен бивак, а на следващата сутрин ще поемат отново на път. Трябва да открият нови пасища за добитъка си. Защото на предишното място многобройното племе вече не може да се изхранва.

На запад има много равнини с тучна трева и езера, пълни с риба. От земеделците, които срещат по пътя си, може да вземат зърно, тъкани и украшения, които да разменят за своите стоки: керамика и костни сечива, както и нелоши метални оръжия, които техните майстори са се научили да изковават. През зимата, когато работата ще бъде по-малко, ще сформират отряди от млади мъже и жени и ще ги пратят да разузнаят новите земи, които лежат напред.

Вероятно точно така са се преселвали древните обитатели на степите край Каспийско и Черно море. Те не строят градове и селища, не обработват земята. Но умеят да издялат колела от цели късове дърво, да направят и талиги. Защото, да се пасат стадата от овце, волове, коне, трябва да се преместват на нови пасища, а затова са необходими средства, с които да се придвижваш. Степните жители все още не са усвоили ездата, нямали са и никаква писменост.

Древните скотовъди са погребвали своите мъртви в големи ями и затова археолозите наричат културата им ямна. Покривали вътрешността на ямата с рогозки, оплетени от различни растения. Полагали покойника по гръб със сгънати в колената крака, а под главата му подлагали възглавница от треви. Обсипвали го с охра и му оставяли глинено гърне с храна; поставяли и украшения, изработени от кост, медни ножове, пластини и кремъчни сечива. Отгоре ямата е покривана с дървени трупи и насипвали хълм – курган. В степите курганите са служели за ориентири, нещо като своеобразни указателни знаци.

Всичко, което е известно за представителите на ямната култура, сме научили от тези погребения в кургани. Погребалният обред свидетелства, че тези хора са имали много развити представи за задгробния живот. Древните пастири са били с европеидна външност: светла кожа, кафяви очи, високи на ръст, стройни. Хранили са се с месо и млечни продукти, към които са добавяли диворастящи зърнени култури, били са умели в риболова. Простата диета и чистият въздух са ги дарявали с относително продължителен живот – средно са живеели около 60 години.

Представителите на ямната култура усвояват обширни пространства в степите, включително и днешната Саратовска област в Русия. По-влажния, отколкото в момента климат, им предоставял обилна паша за животните. Скотовъдите процъфтяват и числеността им става прекомерно голяма. Затова и поемат на път през степния пояс, простиращ се далеч на запад и изток. Постепенно достигат до Централна Европа и Южен Урал.

В края на 50-те години на ХХ век американският археолог Мария Гимбутас предизвиква сензация в научния свят, като намира обяснение за прародината на индоевропейските езици в „курганната хипотеза“. А именно: германската, балтославянската група, санскритът и още четиристотин различни езици са произлезли от праезика, на който са говорели скотовъдите, населявали южните степи в днешните Украйна и Русия.

Хипотезата се основава на масово разпространения обред на погребения в кургани. Всичко сочи, че изначалните носители на тази култура са ямниците. Но като цяло археолозите не откриват следите от мащабната им миграция на запад. Сходството в множество елементи на евразийските култури от онази епоха е обяснявано с пограничните контакти между народите и обмена на идеи. Обяснението включва и фактът, че скотовъдите, като много мобилни общности, са изобретатели на първобитните средства за придвижване, позволявали им да изминават големи разстояния.

Но с течение на времето и натрупването на археологически находки, курганната хипотеза става все по-солидна, макар и да остават много неясноти. Пробив е осъществен през 2015 година, когато в две публикации в списание Nature голям колектив учени обобщава данните от разчитането на образци от древна ДНК и ги сравнява с геномите на хора, живели през бронзовата и желязната епоха, както и с генетичния материал на съвременните европейци.

Изводите в тези публикации са категорични: ДНК на десетки европейски нации в една или друга степен включват в себе си фрагменти от ДНК на представителите на ямната култура. Норвежци, литовци, естонци, исландци, шотландци са наполовина генетични потомци на древните пастири от Южните степи.

Индоевропейските езици възникват в резултат на миграцията в Европа на народи от южноруските степи. До този извод достигат авторите на изследване, публикувано в британското списание Antiquity. Сред авторите на изследването е Мортен Алентофт от Университета на Копенхаген, Дания, който ръководи работите по сравнителния ДНК анализ на хората от ямната култура. „Анадолската“ хипотеза, която предполага, че прародината на индоевропейските народи се намира на територията на съвременна Турция, не се потвърждава, пишат изследователите.

Смяната на културите е можело да се случи само в резултат на преместването на обитателите на степите на запад. Учените смятат, че в авангарда на мигрантите са се движили „банди“ от млади мъже. Отряди, сформирани от младите синове, които все още нямат семейства и собствени стада, лесно са се „отделяли“ от основната група и са извършвали набези в съседните територии. Придвижвайки се в Европа, те са вземали за жени девойки от местните земеделски общности. Свидетелство за това са открити в изотопния анализ на стронций в останките от семейни погребения.

Съотношението на изотопите на този елемент в зъбите и костите зависи от консумираните храни. По това учените могат да пресъздадат растителността и местността, където е израсъл човек. Оказва се, че почти половината от възрастните жени, погребани заедно с представители на ямната култура в Европа, са с произход от други региони, населени с по-древните народи от медната епоха.

Нахлуването на ямниците и хибридизацията им с местното население довежда до драматично смесване на народите и появата на културата на шнуровата керамика, белязала началото на бронзовата епоха.

Източник: burgasnews.com

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе