Намерили черепа на Бенковски в селска черква

в История

Главата на войводата Георги Бенковски пада край Кървавото кладенче в местността Костина, която е на 3 км южно от Рибарица в Тетевенския Балкан. Зловещата дата е 15 май 1876 г. Причакан в засада в мъглата и мрака на вечерта, той е прострелян от 16 дебнещи турски заптиета, опитвайки се да прекоси мост на река Костина.

Последните думи на Бенковски, отправени към неговите сподвижници, които изразяват съмнение относно сигурността на моста, са: „Ти трябва да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския Балкан, на река Костина“.
Турците умиват главата му в кладенчето и я дават на предателя на войводата – дядо Въльо, да си я носи.

Десет години по-късно Въльо сам изработва дървен кръст, с който обозначава лобното място на Бенковски. На буково дърво до това място Захарий Стоянов издълбава кръст с инициалите „Г.Б.”. Този бук е отсечен през 1950 г. при преустройването на паметника на Бенковски.

Oзверелите башибозуци, черкези, татари и арнаути след разгрома на четите и дружините на въстаниците са режели главите на техните предводители. Забивали са ги на кол и ги разнасяли, за да всяват страх сред раята. Това се е случило със Стоил и Таньо войвода, с поп Харитон. И по тази причина не се знае къде са техните гробове и тленни останки. Интересното е, че след толкова години има вероятност да са запазени останки на основния водач на Априлското въстание, чиято отрязана глава също е разнасяна на показ.
Според новопоявили се данни черепът на Бенковски е намерен в село Голяма Желязна, далече от лобното му място. Както е известно, Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Груев Хлътев, е основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание от 1876 г. в Четвърти революционен окръг. Сам той казва малко преди погрома на въстанието и своята смърт: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”.

Хлътев е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има две сестри – Куна и Василя. Има тежко детство. Баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 г. и това принуждава Гаврил да учи само до трети клас в основното копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят – терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек. Според неговите собствени думи пред Захарий Стоянов човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски.

Част е от местната „златна младеж“ и другарува със синовете на местните турски бейове и богаташи – нещо, което по-късно неговите съвременници, общо взето, премълчават. Търгува с афион – опиумен мак, и има платена любовница арменка. Единствената му запазена снимка e от Цариград. Тя е направена през 1862-ра, когато е на 19 години. Това вече е истински мъж, с огнен поглед, с извити като гайтани вежди и плътна, чувствена уста. Облечен е по последната мода. Носел гиздава копривщенска риза „смахрама“ и два елека „от джанфес и кадифе с огнена бродерия от синци и цветни орнаменти“. Към всичко това прибавял още и кон с голяма златна монета – пендар, сред мощна гръд. А на пендара личал юнашки надпис: „Машалла (слава) на ездача!“.

Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него Четвърти революционен окръг избухва истински. А жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-турската освободителна война.

В Букурещ Бенковски се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но получава указания от Христо Ботев да прекъсне изпълнението на мисията, тъй като с нея би се компрометирало българското освободително движение. Бенковски се връща в Букурещ, където взема дейно участие в сформирането и работата на Гюргевския комитет, заседавал в периода 11 ноември – 25 декември 1875 г. и взел решение за въстание в България през пролетта на 1876 г.

Източник: retro.bg

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе