Кабиюк – най-старият конезавод в България

в История

Конезавод „Кабиюк“ е най-старият конезавод в България, основан през 1864 година от русенския валия Митхат Паша с цел производство на коне за турската армия. Той е разположен на Шуменското плато на 13 км североизточно от гр. Шумен. Още през първите години броят на конете в конезавода е достигнал около 1000. Докато текат последните десетилетия на отоманското управление на Балканите, в България, Румъния, Сърбия и Босна се пренася развитото в изкуство турско коневъдство. Атовете, с които пътешественици описват турската войска да излиза на бой „като на сватба”, са едно от ключовите военни превъзходства на Отоманската империя. Както пише Робърт Баргрейв, левантийски търговец, „целият християнски свят не може да се мери” с тези коне, толкова многобройни и прекрасни, че „дори най-несъвършените сред тях биха превъзхождали всички английски атове”.

Кабиюк е мястото, където империята прилага своето изкуство в България. Днес празните, заспали алеи, обрамчени от вековни дървета във фермата повече напомнят поизоставен парк, отколкото военна конна база. Но в края на XIX в. тя е построена именно като такава. Когато Митхат Паша започва да търси площ за конеразвъдник, той използва една от известните по онова време техники: нарежда да се окачат парчета сурово месо по дърветата из целия район, за да види къде има най-малко мухи. Най-подходящото място се оказва на 13 км. североизточно от Шумен. Конюшните, които се построяват солидно от камък, бързо се заселват с над 1000 турски коне. Отоманската империя отглежда на Балканите някои от най-добрите си чистокръвни породи – Караман, Узуняйла, Румели, Кастамону, и ги храни с произхождащата от полуострова трева райграс. По-късно тя ще се разпространи в Европа и САЩ, и ще се превърне в основна растителна култура, използвана при отглеждането на коне. Когато Истанбул започва да губи земите на юг от Дунава по време на Руско-турската война от 1878 г., войските му отвеждат всички коне от Кабиюк със себе си в Анадола. Българите, радващи се на новопридобитата си независимост, заварват конюшните опразнени. На първоначалния етап след възстановяването на конезавод „Кабиюк“ през есента на 1894 година стадата са били сформирани с коне, внесени от Русия, Полша, Австро-Унгария, Турция, принадлежащи към породите Чистокръвна Английска, Арабска, Орловска рисиста, Арденска тежковозна както и някои полукръвни кръстоски. През този период е положена основата на две от породите, които се развъждат в „Кабиюк“ и в наши дни. Това са Източнобългарската и Арабската-Шагия породи. На по-късен етап през 1954 г. се формира Чистокръвната Английска секция, а през 1977 г. – Чистокръвната Арабска секция.

След безуспешен опит да бъде възстановен през 80-те години на XIX век, през 1894 г. „Кабиюк“ заработва като „Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо“ и в началото на ХХ в. там кипи генно инженерство. През този период „Кабиюк“ се радва и на често височайше присъствие. В единствения на Балканите Музей на коня, който е на територията на парка, се пази военната колесница на втория монарх на съвременна България, Фердинанд Сакскобургготски, а достолепната лятна вила на неговия предшественик, княз Александър Батенберг, е първата постройка, която човек вижда при пристигането в „Кабиюк“. В нея Батенберг подписва акта за съединението на България с Източна Румелия през 1885 г. Конефермата оцелява като държавна собственост по времето на социализма и днес разполага с близо 30 хиляди декара земя за пасища и терени за обяздване и развъжда четири породи коне – източнобългарска, чистокръвна арабска, чистокръвна английска и полукръвна арабска.

В настоящия момент „Кабиюк“ отглежда средногодишно над 300 коня. Ежегодно тук се раждат над 80 нови кончета и над 70 коня с различна степен на подготовка биват продавани както в България, така и в чужбина (преди всичко в съседните държави – Гърция, Турция, Кипър, Сърбия, Македония, а така също и в редица Западноевропейски държави). Отглежданите в момента коне принадлежат към посочените по-горе четири основни породи, а именно: Чистокръвна Арабска, Чистокръвна Английска, Арабска-Шагия, Източнобългарска. Развъждат се също и малки стада от Шотландски понита и коне от Хафлингерска порода.

Loading...

Източник: uchiteli.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

efekt-2

Последни от История

Отидете горе