История на Римският военен лагер Нове

в История

Римският военен лагер Нове е част от укрепителната система на северната граница на Римската империя. Основан е през 45 г. от VІІІ Августов легион. Разположен е на 4 км източно от Свищов, на брега на р. Дунав. Първият лагер, съществувал между 45–69 г., е дървено-землен и от него са запазени останки от вал, дървени кули и сгради с дървено-глинена конструкция.

През 69 г. тук се настанява І Италийски легион и до втората четвърт на V в. използва Нове като базово селище. По това време тук започва строителство със солидни каменни зидове. Правоъгълникът на лагера е ограден с масивни крепостни стени, които са подсилени чрез вътрешни кули. Портите са фланкирани с по две частично издадени пред стената кули.

Заради варварските нашествия в средата и втората половина на ІІІ в. възниква необходимостта от преустройство на крепостните стени и от увеличаване на защитената площ. Източното разширение е заградено от нова, дъговидно извита крепостна стена с външни правоъгълни кули. Размерите на лагера достигат 485 на 365 м. В началото на ІV в. започва подмяната и на старите вътрешни кули по западната и южната крепостна стена с външни U-образни. Накрая е преустроена и западната порта, която получава големи правоъгълни кули, изцяло издадени пред стената.

С тази укрепителната система Нове посреща следващата вълна на варварски нашествия, които започват с това на готите през 376–378 г. Следващите – на визиготите на Аларих в края на ІVв. и хунските набези през V в., нанасят огромни щети. След всяко нападение крепостните стени се възстановяват. Последното голямо строителство е извършено по времето на император Юстиниан І (527–565).

Лагерът Нове е планиран съгласно римските военни изисквания. Щабът на легиона се намира в центъра, при пресичането на двете главни улици. Има правоъгълен план. В него са административният блок със светилището на знамената, двете съкровищници и канцелариите.

Срещу щаба са жилищата на висшите офицери – трибуните. Едно от тях представлява голяма градска вила, която се състои от редица помещения, групирани около централен двор.

Близо до жилищата на трибуните е открита единствената в Европа цялостно разкопана и запазена римска военна болница. Сградата е квадратна; всяка от страните е изградена от две редици верижно наредени помещения, разделени с коридор. Във вътрешният двор е светилището на Асклепий и Хигия.

Недалече от сградата на щаба са построени терми (бани) за войниците, които са едни от най-големите, откривани във военен лагер досега. В тях не липсват топлите и студени басейни, зала за упражнения, по-малки топли вани, наречени потилни, и даже светилище на нимфите.
Доста по-късно върху останките на термите е издигнат епископският комплекс (приемането на християнството в Римската империя това става през 313 г. при император Константин). Той се състои от голяма базилика, жилищната резиденция на епископа и стопански постройки. Изграждането на епископския комплекс започва през втората четвърт на V в., след като легионът престава да функционира и лагерът се превръща в цивилно селище. Градът просъществува до началото на VІІ в., когато е унищожен от нападенията на авари и славяни.

Около лагера се развиват помощните военни селища. Те го заобикалят като венец и в тях се намират храмовете, театрите, кръчмите, а в по-късно време и жилищата на войниците. Тук е разкрита и резиденцията на управителя на провинция Долна Мизия, която е голяма, красиво украсена вила с вътрешен двор с басейн. Върху останките й възниква некропол, оставен от готите на Теодорих, които са погребвани там съгласно своите традиции. След тяхното оттегляне тук се строи малка църква. За нея се смята, че е свързана с култа към св. Лупус, местен светец, идентифициран с историческата личност на Вулфила, преводача на Библията на готски език и голям духовен водач на готите.

Археологическите проучвания на Нове, които продължават и днес, започват през 1959 г. от българо-полска археологическа експедиция, оглавена тогава от Димитър П. Димитров и Казимеж Майевски.

efekt-2

Източник: portal.ihist.bas.bg

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе