Змеят в българския фолклор и връзката с Рептилите

в Конспирации

Змеят е висша зла сила, както и самовилите; невидим е, каквото всичките други същества, но както самовилите, когато иска, става видим и става на момък, ако е змей, и на мома, ако е змеица. Той разполага с много познания, много богатства и възможности! Съществуват ли днес? Дали са съществували само в приказките на българите? Не е ли той един вид просветител на човешкия род. Интересно е че подобни легенди и митове съществува в далечна Австралия при аборигените. Те вярват във влечуго подобно същество Магуар. Което има подобни на нашия змей възможности.

В приказките и легендите змея прилича по много неща на нас човешките същества: яде, пие, жени се, ражда, даже и умира.

Различава се предимно по-свръх възможностите му, той може да внушава мисли, да сменя формата си, да чете мисли и има огромна сила.

Народната вяра представлява змея като много голямо чудовище – змия, покрита с люспи като на риба; има криле, четири крака като у гущера.

Според народните вярвания смок, като премине 40-годишна възраст, получава криле и крака той става свръхестествено същество и се превръща в змей.

В различните области на страната змеят е различен в някои от тях вярват, че той е огромна змия с криле, но на челото си има едно око; има и опашка, широка 3 пръста.

Когато лети из облаците, змеят разклаща въздуха много силно и изпуща от себе си силни искри, с които може да запали всичко, покрай което мине, а особено сено, плява, стърнища и др. От там носи название огнян змейко или само огнян, а по места и змей горянин.

Според народните вярвания:

„Змейовете ядат и пият; те ядат хляб много бял, защото отбират от нивите най-чистите зърна и то тях правят хляб. Пият вино, но толкова гъсто и хубаво, щото го носят у кърпа, защото отбират от всичките лозя най-зрелите и най-черните и най-хубавите зърна.“

„Той живее лятно време в планинските дълбоки пещери или във високите грамади, отдето слиза по нивите, лозята и полетата, та обикаля сънорите. Народното вярване го представя като пазител на нивите; тамо, дето има змей – град не бие, защото змеят, щом го види, че се зададе черен облак с град, веднага излиза да се бие с халата, която предвожда облака, и откарва градушката на друга страна.“

„Змейовете, макар че имат змеици, но много обичат да залибват и да открадват моми и невести, обикновено най-красивите. Също и змеиците изневеряват на мъжете си, та залибват момци, най-красивите, само че те не ги взимат със себе си, както това правят змейовете, а самички идат при момците.“

Народа вярва, че когато змей хареса някоя мома тя започва да бяга от всеки момък; на хоро, на чешма или седянка, т.е. на всякакво събрание, дето има хоро, свирки, моми и момци, не ходи. Освен това момичето не иска да се реши или да се прави хубава. Всичко това върши по заповед на змея. „Той дохажда при нея нощно време и когато е при нея, той е момък красив и тя го вижда, а за другите домашни той е невидим. Домашните, ако вече знаят, че момата е залибена от змей, и я следят, познават, когато змеят е дошъл, само по това, че чуят как се тя разговаря с него.“
В многобройни песни, изпълнявани главно по Великден, Гергьовден и Спасовден, се разказва как змеят се спуска от небето и грабва любимата си от празничното хоро или от гергьовденските люлки и я отнася в своята пещера. Друг път той пристига с цяла свита сватбари – змейове на коне и змеици в златни колесници. От връзката си със змея жената ражда деца, които имат човешки вид, но са с крилца под мишниците и имат необикновена сила. За някои от известните ни хайдути например се разказва, че имали крилца под мишниците и били неуязвими за враговете си.

За да бъде прогонен нежеланият любовник, а жертвата му – спасена, се използва смес от билки разделни, с които момата се облива или опушва. В песните се сочат билките вратига, комунига, синя тинтява и др.
Когато ще дойде да я земе, той й обажда, та да бъде готова. И дохожда със змейове сватове и змеици – свахи; змейовете са на бели хатове, а змеиците в златни кочии (каляски); за булката има особена златна кочия (каляска). Когато дойде тая змейова „тежка сватба“, никой не може да я види, а вижда само момата. Тя е вече в двора, пременена, омита, вплетена и накитена, стои и чека; на домашните, които я обиколили и запитват, тя нищо не говори. Като се зададат змейовете и змеиците, момата става немирна, обръща се към майка си, ако бъде тамо, или снахите си и им казва „прощавайте, сбогом!“ и в това време изчезва пред очите им – като я вдигат, змейовете правят вече и нея невидима.

Като я заведе в пещерата, змеят я вече има за жена и тя от него ражда момчета и момичета, които пак са змейчета. Такава грабната мома после година или повече може да споходи домашните си, а някои донасят и децата си.

Ако залюбената жена е вече женена, змеят я не грабва; тя си остая в къщи, само че ражда от него деца и тия деца са змей-човеци, юнаци, с криле.

Когато някоя змеица залюби момък, това тя прави скришом от мъжа си – змея, защото може да я убие и нея, и момъка. Тя го не грабва, а дохожда нощно време при него и ляга в постелката му. От това съвокупление на змеицата с момци, тя ражда: ако е момче, ставало човек змей, ако ли е момиче – змеица. Тия деца обаче тя ражда тайно в някоя отстранена пещера и ги кърми скришом от мъжа си. Повечето обаче змеици са гледали да не зачуват деца.

Това залибване и съжителство било от страна на змей или змеица народното вярване представлява всякога насила, без волята на залюбената мома, невеста или момък; затова всякога са гледали да се избавят от тия свои любовници чрез силата на магиите. Народното вярване посочва и примери:

„Ангелинка била залибена от змей и отнесена в пещерата му. Тя го молила да й позволи да отиде при домашните си да ги види. Той й направил опинци от желязо и й казал: когато скъсаш тия опинци, тогава ще те заведа при домашните. Тя гуждала тия опинци в огъня и още насветлени от огъня поливала с вода – и така ги скъсала. Змеят най-сетне се съгласил. Той се направил на венец, който Ангелина турнала на главата си, и с детето в люлка на гърбината тръгнала за дома си. Из пътя срещнала кола със сено и му казала да ги запали, но змеят й отговорил: „Не мога, защото в сеното има билки всякакви, а особено билките иглика, кумуника и овчарска желта тентява, които са лековити, змейски и омайни; тия билки са по-силни от мене и дето ги има – аз не мога да се приближа.“

„Като стигнали у дома си, майка й я посрещнала и искала да й земе люлката, но тя й рекла: „Остави люлката, но земи венеца и иди в ливадата, та набери змейските билки кумуника, вратика, иглика и тентява, свари ги и с тях ме окъпи на колата на разточника.“ Майка й сторила това и я поляла. Когато се върнала у дома си, венецът от куката липсвал, а липсвала и люлката с детето. Змеят избягал ведно с детето си, понеже вече при Ангелина не можел да се приближи.“

„Радка също била залюбена от змей и я отнел в пещерата си. Но като сварила майка й на пусто огнище билките вратика, кумнуника (кумата кумуника) и едностръката тентява и я поляла – змеят избягал.

Змеица Гинка залюбила Стояна и дохождала при него като мечка стръвница, та пропъждала овчарите и псетата и лягала на леглото му като мома. Той я криял дълго време, но най-после казал на майка си. Тя го научила да я пита как може кравата да се отдели от бика, който я води, а не завежда. Тя (змеицата) се сетила защо я пита, разсърдила се и го разкъсала.

Змеица залибила Стояна и не се отделяла от него. Ако е при овците, тя е при него; ако слезне в селото, тя с него и му носи сготвена вечеря. Като отиде в село у дома си, в селото свети, а в двора на Стояна огън гори, слънце грее. Майка му познала, че това е змеица и го научила да я пита: „Имаме крава, която се води с бик, па нито се завожда, нито бикът я оставя.“ Змеицата го научила да земат кумата кумуника, вратика, едностръка тентява, да ги сварят в гърне на запустяло огнище и да полеят бика и веднага кравата ще го напусне. Майка му сторила също и като поляла Стояна, змеицата веднага го напуснала.“

Споменът за змейовете и змеиците и за техните залюбвания в моми и момци се пази много живо в нашите народни песни, приказки и притчи, от които много са станали обредни. Така хороводните великденски, гергьовски и спасовски, както и еньовски не са други освен змейски песнни, т.е. такива, в които се разказват различни случки как змей отнася мома или змеица залюбва момък.

Но да се върнем още по-назад какво казват славянските поверия за змейовете:

Змеят е висша зла сила, пратеник на бога на злото Чернобог, и се стреми да разруши божествения ред – Правда. В славянската митология змеят също така се описва като огромна, грозна триглава змия, която убива със силата на мускулестото си туловище. Живее в пещери, по високи планини и скали. Змейовете причинявайки масов глад като отклоняват или спират облаците и дъждовете, като по този начин предизвикват суши като пресушават реки и езера или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки.

Змеят може да се превръща в красив млад мъж и да подмамва или отвлича жени. От тях се раждат юнаци, до тук много сходно със народните български вярвания. Понякога змейовете принуждават селата, край които живеят, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спира реките или отравя езерата.

Пръв враг на змея е бог Перун – върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.

Богът-конник Ярило също встъпва в битка със змея всяка пролет, което е израз на борбата между доброто и злото.

Сред южните славяни се вярва, че някои змейове са добротворни – пазят селата си от други змейове и помагат на хората в беда. Начин да се прогони зъл змей от селото е фолклорният обред Гонене на змей. При него всички неженени мъже от селото се събличат чисто голи, събират се в дружина и тръгват да обикалят въоръжени. Вдигат шум и мушкат навсякъде, където може да се е скрил духът на змея. Накрая всички заедно се изкъпвали в река, така че силата на водата да отнесе злите енергии.

Змеят може да бъде победен от лековити билки – вратига, комунига, синя тинтява, чемерика, перуника, набрани на Еньовден или през Русалската неделя.

Днес много изследователи и писатели свързват змея по нашите земи със рептилите. Защото те наистина имат сходни черти. Легандата за рептилите е залегнала в българския фолклор от най-древни времена казва Кирил Кирилов, дългогодишен изследовател на пещерата Магура.

Но кои са РЕПТИЛИТЕ?

Рептили, също наричани рептилоидни хуманоиди, са предполагаемо влечугоподобни хуманоиди , честа тема в научната фантастика, теория на конспирацията, уфология и т. н. Идеята за рептили на земята е популяризирана от Дейвид Айк, конспиративен теоретик, който казва, че променящи формата си рептили управляват човешкия свят, като приемат човешка форма и придобиват политическа власт, за да манипулират човешките общества. Айк също така твърди в множество случаи, че много от политическите световни лидери са или са „под властта“ на рептили, които управляват света. Според теория на конспирацията обикновено се смята, че рептилите са по някакъв начин свързани с тайното общество на илюминатите, като според някои илюминатите използват рептилите за свои цели, а според други илюминатите смятат рептилите за свои богове и т. н. (като богове-рептили много често се смятат някои египетски богове).

Според някои български изследователи на теория на конспирацията всички български владетели са рептили. А според Еленко Ангелов: „Голяма част от световните лидери са рептили, променящи формата си. 90% от банкерите обаче са човешки същества, подчинени на тяхната матрица“.

В книгата си „Лека Нощ, Нещастие“ той твърди, че за намесата на рептили от други планети той открива свидетелства дори в „История славнобългарска“ на Паисий Хилендарски.

Но къде е истината?

Тепърва ще разберем!

Източник: kovaklog.wordpress.com

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от Конспирации

Отидете горе