Джеймс Баучер – защитникът на България пред Антантата

в История

Британският журналист Джеймс Баучер е роден в Ирландия на 18 декември 1850 година. Учи в Дъблин, а после в Кингс Колидж в Кеймбридж. Баучер е дългогодишен кореспондент на вестник „Таймс“ на Балканите. Дълго време е живял в София.

От журналистическа гледна точка Баучер имa късмет – първото му пътуване в Румъния през 1887 г. съвпадна с едно от най-големите селски въстания. Статиите му правят впечатление в Лондон. По това време не е възможно да се озовеш на Балканите и да не се натъкнеш на някакъв конфликт.

Следващите петнайсетина години Баучер обикаля района , запознава се с крале, с министри, но и с пощальони, с генерали, с обикновени войници, със заможни земевладелци, но и с бедни селяни. Постепенно става позната фигура както на светските събирания, така и в скромни планински хижи.

В статиите си съчетава широката осведоменост с тънък анализ. Управляващите от младите балкански държави, които не се отличават с високо самочувствие, охотно търсят подкрепата на влиятелния вестник.

Журналистът критикува Букурещкия и Ньойския договор, които той смята за несправедливи спрямо България.

Той защитава тази теза не от ексцентричност, а защото смята, че е справедлива. Всъщност кариерата му в София започна с конфликт. В кореспонденциите си до Лондон той осъжда сурово княз Фердинанд и правителството на Константин Стоилов за ролята им в убийството на Стефан Стамболов. За Баучер смисъл има само собственото му убеждение за това кое е вярно и кое – не. Затова по време на кампания, насочена срещу него в Гърция, невъзмутимо носи в Атина скъпоценната игла за вратовръзка, подарена му от княз Фердинанд. В София пък се разхожда с орден, връчен му от гръцкия крал.

По време на Балканските войни, Баучер се превръща в неофициална връзка между България и Гърция и се опитва да улесни подписването на договор между двете държави.

В началото на Първата световна война той отново прави опит да използва контактите си, за да наложи в съзнанието на държавниците от Антантата мисълта, че отстъпки на България се налагат не само поради стратегическа необходимост, но и поради изискванията на справедливостта. Привързаността на журналиста към българската кауза щяла за малко да му струва работата в „Таймс“.

Баучер написва десетки статии за съдбата на бежанците и апелира към световната съвест да спрат насилията в полуострова.

Едно от любимите му места за почивка е Рилският манастир. Баучер посочва на слугата си къде би искал да бъде погребан – пред входа на обителта, там където е прекарвал часове наред в съзерцание и размисли. Обвиняван от гърци и сърби, че е подкупен от българите, той до края на живота си не успява да купи собствен дом в България, а живее в стая в хотел „България“. Тук и умира, на 30 декември 1920 г., само две седмици след като навършва седемдесет години. Умира, както подобава на журналист – няколко часа след поредната вечеря с дипломати, на която събира материал за бъдеща статия.

След смъртта си Джеймс Баучер е погребан край Рилския манастир – чест, оказана единствено на този чужденец.

България не забравя Джеймс Баучер. Поставят паметник на гроба му, издават пощенска марка с лика му, улица в квартал ‘Лозенец’ носи неговото име. Но повече от девет десетилетия след кончината му не са събрани и издадени дописките му от Балканите, няма и негова биография на български език.

efekt-2

Източник: krasotata.net

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе