На 20 април 1878 г., 2 май по нов стил в България избухва Априлското въстание – вик за свобода, отекнал в цяла Европа. Буната е потушена в кръв. Но показва, че довчерашният роб вече е с нов дух. Че за свободата е готов на много. Във въстанието има героизъм, саможертва, величие. Има подвизи и неудобни истини. Също – случаи, предизвикващи съжаление с края си. Такава е „Лоената афера” във Враца, с участници Мито Цветков и Иваница Данчев. Нейното начало е преди въстанието, когато набавянето на оръжие е сред най-важните задачи. Приключва след идването на Свободата но не с хепиенд…
Паметна плоча на Мито Цветков във Враца
Тъй като пари за оръжие нямало, а подготовката на въстанието във Врачанския революционен окръг изоставала, членът на местния комитет Мито Цветков дал идея от турски кланици да се купят на кредит лой и пастърма, да се продадат и с парите да се осигури оръжие. Помощник-апостолът Стоян Заимов одобрил. Според едни източници Иваница Данчев, по-късно четник в Ботевата чета, бил определен да извърши сделката, а Мито ставал гарант. Според Захари Стоянов и Стефанаки Совов, също четник на Ботев, аферата извършил сам Цветков.
Но какво станало? „Купи се пастърма от Младен Скачоков и от един турчин – хаджи Арап, на версия, които Мито Цветков закара и продаде в Румъния, и внесъл парите в Централния комитет за купуване на оръжие“, пише Савов.
Иваница Данчев
Презумпцията, вероятно била, в суматохата около въстанието на кредиторите да не им е до пари, а след успеха да се намери някакъв изход. Пренесли стоката в Румъния, продали я за 13 000 лв., с които закупили пушки. Наетите да ги прекарат през Дунав лодкари, обаче се уплашили и не пожелали да тръгнат. Затова скрили пушките там, а по-късно с тях се въоръжили четниците на Христо Ботев, сред които Данчев и Цветков. При Милин Камък двамата, в различни дни, са заловени и, впоследствие, съдени. Първият е изпратен на заточение в Мала Азия, вторият – във Видинския затвор. Там дочаква свободата, донесла му още по-нерадостна съдба. За нея другарят на Мито – Стефанаки Савов пише: „След като биде освободен от затвора, той се върна във Враца уж да се наслаждава и той на свободата, обаче не биде за дълго. Яви се Младен Скачоков, от когото беше взета част от лойта и пастърмата, закарани в Румъния. Даде го в съд, осъди го и понеже никой не се погрижи да се съберат пари и изплати този дълг, продаде му се къщата и той остана на улицата. Това, разбира се, го дотолкова огорчи и повлия много зле върху него, поболя се и почина… Така свърши Мито, който даде всичко за България“.
Поборникът без късмет умира на 15 май 1881 г. във Враца, сам, беден, забравен от всички.
Към Иваница Данчев съдбата е по-благосклонна. След Освобождението става съдия и работи в Тутракан, Шумен, Варна. Умира на 1 октомври 1912 г.
Източник: izvestnik.infoa
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
