Виното има славна световна история

в История/Любопитно

До началото на XVII в. виното се ползва с предимството на единствената здравословна и донякъде трайна напитка. Пиенето на вода, поне в градовете, не е особено безопасно. Бирата без хмел се разваля бързо. Няма нито концентрати, нито така желаните днес кофеинови напитки. По това време Европа пие вино в непонятни за днешните представи размери – предците ни са се намирали в състояние на почти постоянно опиянение. На описания за виното преди началото на XVII в. не може да се разчита много. С изключение на някои живописни изказвания на Шекспир – “едно прекрасно проникващо вино, което парфюмира кръвта” – се обръща внимание главно на чудотворните лечебни свойства на виното, а не на вкуса и качеството му.

През XVII в. всичко се променя – в Европа пристигат отначало шоколадът от Южна Америка, а после и кафето от арабските земи, и чаят от Китай. По същото време холандците откриват изкуството на дестилацията и масово започват да използват евтино бяло вино от Западна Франция за получаване на концентрати; бирата придобива по-висока трайност чрез прибавянето на хмел; в големите градове има питейна вода както по римско време. За виното се очертава не особено благоприятна ситуация. Необходими са нови идеи. И затова не е случайно, че повечето от вината, които днес смятаме за класика, възникват през втората половина на XVII в. Но успехът им би бил скромен, ако съвсем навреме не била изобретена и бутилката от стъкло.

Още от времето на римляните виното прекарва почти целия си “живот” в дървена бъчва. Шишета или по-скоро глинени, керамични или кожени кани се използват само за пренасяне на виното до масата. В началото на XVII в. напредъкът в стъкларството позволява направата на солидни и евтини стъклени шишета. Приблизително по това време нечия гениална, за съжаление останала неизвестна глава събира в едно бутилката, корка и тирбушона.

С течение на времето става ясно, че стъклената бутилка и корковата тапа позволяват много по-дълго съхранение на виното, отколкото дървената бъчва.

Установява се също така, че в бутилката виното се развива по друг начин и формира букет. Първият, на когото хрумва идеята за вино “Резерва” или по-силно вино от късна реколта, е собственикът на Шато О-Брион. През 1664 г. той дори отваря ресторант в Лондон – Понтак’с Хед (Pontac’s Head) – за да представи на обществеността новия си продукт.

В областта Шампан, Франция, монахът Дом Периньон създава невероятно луксозна винена смес, по която аристократите са луди. По чиста случайност или по-скоро поради капризния характер на виното от региона, след бутилирането му, то започва да кипи. Това, което никак не се харесва на божия служител, бива прието с възторг от публиката.

В началото на XVIII в. се променя и бургундското вино – на преден план излизат интензивните, тъмни отлежали вина. Пино ноар се установява като главен винен сорт за Бургундия. В Шампан сортът също е високо ценен.

В Германия най-добрите терени се засаждат с ризлинг.

Виното, което печели най- много от навлизането на стъклената бутилката е огненият портвайн, с който англичаните така са свикнали от края на XVII в. Причината за това е не друго, а изключително високите мита за френските вина, резултат от дългогодишните войни между Англия и Франция.

Вината от Бордо от XIX в. се отличават с по-слаб алкохолен процент от бургундските – между 8,9% и 11,3% алк. об. и биват подлагани на доста подозрителна от днешна гледна точка обработка – т.нар. английска обработка. Към една бъчва кларет се добавят 30 л испанско вино, напр. от Аликанте, 2 л неферментирала бяла мъст и една бутилка бренди. Виното ферментира с всички тези компоненти през лятото на следващата година и отлежава няколко години в дървени бъчви преди да е готово за износ. Полученото по този начин вино е силно, с приятен вкус и определено “не за всеки стомах”. И носи повече пари на производителите си.

Шампанското от XIX в. е по-сладко и с по-плътен цвят и вкус, но в общи линии подобно на днешното. Портвайнът и шерито достигат степента на развитие, позната ни днес.

Консумира се повече сладко вино – малага, марсала, мадейра и токайското вино са на върха на славата си.

Търговията с вино процъфтява. В страните-производителки се забелязва даже прекалена зависимост на икономиката от виното – през 1880 г. в Италия 80% от населението се занимават с производство на вино. По това време биват създадени и първите сериозни експортни вина на Италия (Тоскана и Пиемонт) и Испания (Риоха). В Калифорния се разгаря първата “винена треска”.

В този момент се появява филоксерата. По всичко изглежда, че е настъпил краят на виното, тъй като почти навсякъде лозите са унищожени. Въпреки това, благодарение на рационализирането на насажденията, облагородяването и подбирането на най-подходящите сортове се полагат основите на новото лозарство и винарство. Едно начало, изпълнено с невероятни трудности и спънки – сух режим, икономическа депресия, световна война. На фона на отчайващата действителност, френското правителство решава да предприеме първите мерки за регулация и контрол на виното чрез системата на контролираните региони.

Стефан ГАЙДАРОВ

Източник: nabore.bg

Loading...

Вижте още от bultimes

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе