Великите битки на България

в История

Българската армия винаги е била гарант за независимостта на държавата. Когато тя е била силна, винаги България е била добре. Повече от 700 години през Средновековието, благодарение на армията си, България е един от най-значимите политически и културни фактори в Европа. За никого не е изненада, когато една силна армия печели битки, още повече, когато е на подчинение на мъдри и силни политици. Българският войник обаче е славен и заради това, че печели загубени битки. Когато всички са срещу него, благодарение на куража си и на безотказната тактика „На нож“ българският войник често излиза победител.

Битката при Онгъла. Една от най-великите победи в историята ни е тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъл. Тя поставя началото на Дунавска България и задълго изтласква ромеите на юг. Прабългарите, начело с хан Аспарух, поселили се в Дунавската делта и на север от нея. Огромната войска, която императорът повел, предопределила тактиката на Аспарух. Прабългарите изчакали византийците в Онгъла и ги отблъснали на няколко пъти, като междувременно вземали мерки за продължителна отбрана.

Обсадата на Константинопол. През 716 г. България спасява Европа от ислямизация. Българите под управлението на хан Тервел спират арабското нашествие пред вратите на Константинопол. Изминали са едва 36 години от основаването на българската държава, през които Византия води непрекъснати войни против млада България. Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол. В жизненоважна битка българите побеждават над 60 хил. арабска армия и спасяват Европа.

Битката при Върбишкия проход се състояла на 26 юли 811 между български войски, водени от хан Крум и Византийската империя. Хан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля. Императорът лично повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия. В теснините на Върбишкия проход Никифор е разгромен. Българите закрепили завоеванията си на запад, включително и Сердика и се избавили от бъдещи нападения от страна на Византия.

Битката при Ахелой. Тази битка се е състояла на 20 август 917 г. край р. Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики, и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, главнокомандващ сухопътните сили на империята. България спечели решителна победа. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, установени през 913 година.

Битката при Траянови врата, станала на 17 август 986 г., е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика, след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман, Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.

Битката при Тревненския проход се състои през 1190 г. в планините около днешния град Трявна. Резултатът е българска победа, която подсигурява успехите, постигнати от началото на въстанието на Асен и Петър през 1185 г. Битката била невероятна катастрофа за византийците. Българската армия пленява императорско съкровище – златния шлем на византийските императори, короната и императорския кръст, които се смятали за най-ценните притежания на византийските управители.

Битката при Одрин. През 1204 г. латинците превземат Константинопол. Целите в желязо и водени от гордия Балдуин, светът е в краката им. На 14 април 1205 г. Калоян удря самоуверените рицари. „Облечени“ в желязо те са непобедими на конете си. Когато попадат в ръцете на българите, милост няма. Рицарите са събаряни с куки и вериги от конете, а паднали на земята те са безпомощни. Сред оцелелите е император Балдуин I, който се превръща в пленник на Калоян.

Битката при Клокотница се е състояла на 9 март 1230 г., недалеч от река Клокотница и едноименното село, между българската войска, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския владетел Теодор Комнин. Българите напълно разгромяват ефимерната Епирска империя, като пленяват епирския деспот заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават.

Според една легенда, ранените български воини са лекувани край днешните Хасковски минерални бани.

efekt-2

Източник: uchiteli.bg

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от История

Отидете горе