Света Петка е една емблематична българска светица, която почитат и в останалите Балкански страни. Баба Ванга контактувала с нея и я описала
Когато баба Ванга влизала в контакт с преподобна Параскева – Петка, тя я виждала като една фина, слабичка жена, която често стояла боса.
От житието на Света Петка знаем, че тя доброволно се отказала от своето наследство, след като родителите й починали, а брат й бил вече монах.
По Божията воля Света Петка се отправила към пустинята, в която живяла много години.
Там се молела, а праведния отшелнически начин на живот до такава степен одухотворил Света Петка, че тя не изпитвала никакъв страх от кръвожадните зверове, но и те не й причинявали никакви злини.
Често пъти вечер лъвове и други хищници лежали около Света Петка като малки и глезливи котета.
Един ден, докато се молела, при Света Петка се явил Свети арх. Гавраил, който й казал да се върне обратно в родния град Епиват, защото скоро ще дойде време Господ да я прибере при себе си.
Когато се върнала, Света Петка не могла да познае града, защото за толкова много години бил коренно изменен.
Нейните познати вече не били живи, а тя не познавала останалите хора.
Настанила се в църквата в града и след няколко месеца починала.
Мощите на Света Петка били открити, след като тя се явила в съня на християни, цялата сияеща в бяла светлина и била заобиколена от Христови войни.
От родния град Епиват мощите на Света Петка са пренесени в Търново. По време на турското робство обикалят на много места – Видин, в Белград, докато накрая са пренесени в Румъния.
Днес саркофагът с мощите на Света Петка се намира в катедралата на град Яш в Северна Румъния.
Баба Ванга казала преди много години, че един ден Светите мощи на преподобна Петка отново ще се върнат в България.
А когато се върнат обратно у нас, България ще постигне огромно материално и духовно благосъстояние.
Света Петка била закрилница на баба Ванга, заедно с преподобна Стойна. Затова църквата на Рупите баба Ванга нарекла на Света Петка.
Източник: topactualno.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.