Антихристът е вече тук

в Религия

За православния човек (и християнина въобще) вярата в Антихриста представлява част от общозадължителната практика. Той може да бъде интерпретиран по различни начини, но Антихристът не съществува само за материалиста и за атеиста. Това е една от фигурите на християнския мироглед и християнската догматика. Апокалипсисът се намира в Свещеното писание, съответно всичко, което се казва там, е осветено от Дух.

Фигурата на Антихриста е свързана с християнското разбиране за времето. Христос идва на света преди последните времена, преди края на света. След неговото идване и създаването на неговата Църква, и след като неговите ученици я разпространяват сред цялото човечество, в някакъв момент настъпва времето на Антихриста. За сроковете се спори – едни казваха, че то вече е настъпило. Но това, че предположенията за сроковете не са се потвърдили, не отменя Антихриста – значи изчисленията са били неправилни.

Конкретизацията и интерпретацията на фигурата на Антихриста във връзка с историческите събития би могла да бъде невярна – но толкова по-зле за този, който е интерпретирал, а не за Свещеното писание.

Структурата на християнското разбиране за времето е неотменима. Христос е дошъл, прекарал е 33 години сред хората, основал е Църквата. След това започва строителството на християнския свят – кулминацията е достигната в християнизацията на Империята, провъзгласяването на римския император за Катехон. И след това идва Антихристът.

От православна гледна точка, Катехон (тоест, римският император, Византийската империя) представлява този, който удържа идването на Антихриста. У апостол Павел, във Второто послание към солунци, е описано, че идването на Антихриста „няма да се случи дотогава, докато не бъде отстранен сега Удържащият”. Тоест, Катехон. Той удържа още и границите на историята. Православният Цар – този, който стои на последния рубеж, пред Антихриста. И когато той пада и пробивът в битието е направен, идва Антихристът.

Идването на Антихриста се случва сега. Няма значение дали това ще стане след седмица, месец, 10, или 100 години. Никой не знае кога ще дойде Антихристът, но той непременно ще дойде. Защото той е смисълът на християнското разбиране на историята, на неговия предпоследен акорд.

Християнската история е съвкупност от логични твърдения: рай, грехопадение, борба на праведници и грешници за доминация над културата, обществото и епохата – и после спасение. Това е възглед за историята на смислите, а не на фактите.

Антихристът идва, когато християнството престава да бъде доминиращо, когато то престава да бъде имперско. Когато Царят пада, тогава пробивът в онтологията е отворен и Антихристът влиза.

Точно това се случва. Ние живеем без царе и империи, ние живеем с иманентен, материалистичен мироглед, който залива и Изтока и Запада. Някои го възприемат пасивно (като нас, стенейки), а други се радват и се хвърлят към първите редици (американските глобалисти, Сорос, либералите). Последните не просто страдат от Антихриста – те са в авангарда на неговата армия. Те убиват Катехон, правят пробива във Великата стена, приближават неговото идване.

Когато Антихристът навлиза, вече няма ясна линия на барикадите. Какво ще защищаваме, когато той вече е вътре?

Ние сме тези, които страдат от Антихриста, те са тези, на които им е радостно от него (или им е все едно).

Александър Дугин 

efekt-2

Източник: slivensega.wordpress.com

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от Религия

Отидете горе