„Анастасия“ – Мнимата дъщеря на Николай II

в Конспирации

В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г., в къщата на инженер Ипатиев, в Екатеринбург, отряд болшевики под командването на Яков Юровски хладнокръвно разстрелва царското семейство Романови.

В мазето на къщата в тази нощ са разстреляни: последният руски император Николай Втори, съпругата му Александра Фьодоровна, дъщерите – Олга, Татяна, Мария, Анастасия и царевичът Алексей. Вестта за страшната трагедия научава целият свят. Много руски монархисти не искат да повярват на факта, че не е останал нито един законен наследник на династията Романови.

След екзекуцията по цяла Русия, обхваната от Гражданската война, а след това и по света са разпространени слуховете за „по чудо спасилите се” – Алексей, Олга и царицата Александра Фьодоровна. По-късно се появяват много „деца и внуци на царското семейство”…

Много мними членове на царското семейство са приемани топло в редица европейски страни, където се цени синята кръв; някои наивни французи и испанци се разделят с част от финансите си в тяхна полза. Сред бялата емиграция се разпространяват слухове, че Николай и семейството му живеят тайно в Сухуми с фамилията Берьозкини и че царят починал от естествена смърт през 1957 г…

Епически размах придобива историята на млада жена, която се самообявила за княгиня Анастасия.

Историята започва в Берлин на 17 февруари 1920 г. Една млада жена се разхожда на брега на канал и внезапно се хвърля във водата, опитвайки се да се самоубие. За щастие минава един полицай и я спасява. Жената е скромно облечена и има славянски черти; след като е освидетелствана, тя е изпратена в психиатрия.

В клиниката „Далдорф” няколко години жената има пристъпи на меланхолия и апатия; след известно време тя проговаря, но не казва коя е и откъде е.

Веднъж в ръцете на съседката на жената – Мария Пойтерт, попада списание, в което е публикувана снимка на дъщерите на Николай Втори и статия за това, че може би някоя от дъщерите му се е спасила от разстрела. Мария погледнала жената и открила в нея сходство с Анастасия Романова. Краткият разговор с жената, която многозначително мълчи и не отговаря на въпросите, кара М. Пойтерт да направи извода, че тя се опитва да запази инкогнито.

След няколко месеца Мария е изписана от клиниката и разказва на руски емигранти за чудната си съседка в „Далдорф”. Бившият ротмистър в гвардията на Нейно величество М. Швабе решава да провери слуха дали в клиниката не се крие дъщерята на последния руски император. Той се среща с непознатата, говори й на руски език, но става ясно, че тя не разбира езика. Тогава Швабе й показва снимка на Мария Фьодоровна и тогава жената извиква: „Това е баба ми!”

Швабе настоява за експертиза. За целта той кани графиня Зинаида Толстая и хирурга Винеке, с които тръгва за клиниката, откъдето всички излизат напълно озадачени и пълни със съмнения.

Емигрантите започват да се вълнуват; слухът се разпространява светкавично сред белогвардейци и монархисти, които искат да повярват в чудото. Непознатата е посетена от баронеса Буксхевден, който дълги години е в свитата на Николай Втори.

„Анастасия” обаче крие лицето си, дърпа одеалото към него и не отговаря на въпросите. Баронесата признава, че не може да разпознае в това лице нито една от дъщерите на императора.

Другите емигранти обаче не искат да чуват гласа на разума и сляпо вярват, че тази млада жена е наследницата на престола. Един от тях е барон Фон Клайст, който я взема от болницата и в дома си се опитва да я излекува. Оказва се, че жената страда от костна туберкулоза… Всеки, който посещава „царската дъщеря”, излиза обезкуражен, тъй като видът й е далеч от царския. Като завършек на разказаното, непознатата обявява, че в Полша има син от войник, който я спясил от разстрел…

Хората, които идват в дома на Фон Клайст, носят снимки, книги и други материали за царското семейство, благодарение на които самозванката скоро се вживява в ролята на княгиня Анастасия. Но в нейната история има много разминавания. На първо място – пълното непознаване на руски език, въпреки че се опитва да обясни този факт със загубата на паметта си, но се оказва, че знае много добре немски… Скоро баронът признава жената за самозванка.

Тя изкарва няколко дни при Мария Пойтерт, но скоро от нея се заинтересува полицейският инспектор Грунберг, който отвежда жената в имението си и се опитва да излекува нервите и паметта й. Той кани пруската принцеса Ирен, роднина на царското семейство, но и тя не разпознава в лицето на непознатата своята племенница.

В пресата се появяват първите публикации за тайнствената руска принцеса. Прибалтийската немкиня Фон Ратлъф изиграва важна роля в живота на „Анастасия”. Повече от десет години тя се опитва с всички сили да докаже на хората, че нейната питомница е истинската принцеса Анастасия Романова.

Откриват дори личния камердинер на Николай Втори – Волков, чието мнение се очаква да бъде решаващо, тъй като той познава всички дъщери на императора от раждането им. Волков не разпознава в непознатата дъщерята на Николай Романов. Фон Ратлеф открива учителя на царевича Алексей – Пиер Жийяр, който също е солидарен с Волков и не разпознава Анастасия.

До края на Втората световна война „Анастасия” се лекува в различни клиники в Германия; скоро бяга в Америка, където се омъжва за професор Джон Манхатън. Тогава иска от съда да разгледа нейното дело, но съдът в Хамбург отклонява иска й, като се опира на данните на медицински и лингвистични експерти.

Анна Манхатън, както впоследствие я наричат, почива през 1981 г. След смъртта й част от кожата й е изпратен за експертиза в Британия. Учени под ръководството на Питър Хил установяват, че нейното ДНК няма нищо общо с ДНК на членовете на императорското семейство. Генетиците слагат точка на делото. Жената, която толкова години се представя за Анастасия, е призната за самозванка.

Loading...

Източник: rasper-bg.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !

календар
календар

Последни от Конспирации

Отидете горе