ШУМЕРИТЕ
През 1840 г. Британският музей възлага на сър Остин Хенри Лейърд да проведе разкопки в земите между Тигър и Ефрат. През годините под огромните могили той открива антични шумерски поселища. Разкопките на древни „библейски“ градове доведоха и до нещо повече – бяха открити най-старите писмени свидетелства от миналото: няколко хиляди глинени плочки и много ролкови цилиндри.
Те съдържат голямо количество информация; изведнъж картината на тогавашното общество се оказа много ясна – с древните договори, закони, царски заповеди,свидетелства за женитби, медицински предписания, философски и теологични текстове и исторически предания. Особено интересни обаче са историята за Сътворението и може би най-старата звездна карта в света.
Науката датира началото на шумерската култура около 3800 до 4000 г. пр. Хр.Много изследователи посрещат с радост изказването, че тази култура се появявана световната сцена като от нищото, без никакви научно доказани, предварителни фази на развитие. Шумерите имат свои напоителни и канализационни системи, модерна архитектура, строителна култура, владеят корабоплаването и търгуват с чужди страни, имат развито аграрно стопанство, както и модерна училищна система, притежават административна система, специализирани фармацевти илекари.
Техните медицински познания са огромни. От глинените плочки и моделите,изобразяващи органи, разбираме, че шумерските лекари са се обучавали и са били добре запознати с различни видове лечение, терапии и оперативни интервенции.Медицината им има три дяла: бултиту (терапия), ширпир бел имти (хирургия) иурти маш маш ше_ (раждане и утвърждаване). От находките на скелетите в гробищата става ясно, че те са извършвали и мозъчни операции. Пациентът можел да избира между двама лекари, между един „воден лекар“ (А.ZU) и един „маслен лекар“ (IA.). Диагнозата, лечението и терапията се базирала на широките познания по природна медицина.
Шумерската математика се базира на шестобалната система с основно число 60.Този древен народ разделя Зодиака на 30 градуса в 12 знака, които използвамеднес. В допълнение, тяхното изчисление за кръга (360 градуса), часовете (2 х 12= 24), дните, седмиците, месеците и календарната година (365, 24 денонощия)продължават да са част от съвременните изчисления и летоброене.
По всяка вероятност шумерите са имали широки познания за Слънчевата система.Много учени основателно предполагат, че единият от ролковите печати е звездна карта. Ролковите цилиндри са шумерско изобретение, което бихме могли да сравнимс печатарската преса. Те са малки цилиндри, изработени обикновено от полускъпоценни камъни. Дължината им е около 2,5–7,5 см и са два пръста широки.По повърхността са гравирани различни мотиви. Когато се завъртят върху меката глина, се появява щампа – нещо като комикс от древността. Тази техника е използвана от всички по-късни култури в земите между Тигър и Ефрат (вавилонци,асирийци, акадци).
Познатата на цял свят звездна карта VA/243 не е единственото писмено доказателство за астрономическите познания на шумерите, но със сигурност е най-интересното. Нашата Слънчева система е изобразена на ролков цилиндър с коректно мащабно отношение. „Звездната карта VA/243“ сочи вярната последователност: малкият Меркурий, Венера и Земята еднакво големи, Луната(сателит на Земята), Марс и очевидно големите планети Юпитер и Сатурн,планетите-близнаци Уран и Нептун и накрая Плутон. За разлика от сегашната Слънчева система, „древната звездна карта“ показва още една непозната планета между Юпитер и Марс.
От тази „Звездна карта“ става ясно, че астрономите на древната шумерска култураса познавали строежа на нашата Слънчева система – и то с всички планети. Засегашното ниво на развитие това означава, че предците ни са разполагали със знание, което ние постигнахме едва през последните векове, или по-точно казано,отново ни беше дадено.
Въпреки че някои съвременни учени го оспорват (без да могат да го опровергаят),фактът, че древните астрономи са познавали строежа на нашата Слънчева система,остава неопровержим. Едва след като Нютон разработи огледалния телескоп през1671 г., имахме възможност да открием Уран (Хершел, 1881 г.), Нептун (Гале, 1846г.) и Плутон (Томбург, 1930 г). Оттогава нашата Слънчева система наброява девет планети, със Слънцето и Луната – общо единайсет небесни тела. Много е странно,че на древната карта могат да се видят Уран, Нептун и Плутон, които ние успяхме да открием едва през последните два века въз основа на съвременната техника.
На стария ролков печат обаче има още една дванайсета планета, разположена между Юпитер и нашия съсед Марс. Днес между Марс и Юпитер има забележително голямо празно пространство – астероиден пояс.
От шумерските клинописи научаваме, че отначало е имало първична Слънчева система от три планети (Слънце, Меркурий и Тиамат). След възникването наостаналите планети, тя вече е съставена от Слънце плюс още девет планети. Отвъншния космос в нея прониква нова планета (Нибиру или Мардук, както е нареченаот вавилонците).
Тя преминала покрай Нептун, Уран и Сатурн. Вследствие от нахлуването й (Нибируима обратно движение) и настъпилите промени в гравитационните сили на останалите планети, се стига до големи експлозии и катастрофи, от които възникват новите луни. Следва сблъсък между Тиамат и една от луните на Нибиру/Мардук. След като нашественикът (Нибиру/Мардук) завършва следващата си обиколка около Слънцето, последвала втората и последна колизия. Една от лунитена Нибиру/Мардук откъртва малка част от Тиамат. Тя е изхвърлена в чужда орбита и увлича със себе си един от спътниците (Кингу). Те останали двойка и се превърнали в Земя и Луна.
Най-значимото писмено свидетелство от Месопотамия обаче остава епосът „Атрахазис“. Тойописва света преди потопа и развитието на човечеството на Земята. Епосът разказва за анунаките _(тези, които дойдоха от небето на Земята), пристигнали преди около 450 000 земни години от споменатата планета Нибиру (тя обикаляСлънцето за 3600 години), за да добиват злато, което било спешно необходимо за планетата им. Това се случило милиони години след разрушението на Тиамат.
Нека за момент си представим как е била устроена планетата ни по онова време -говорим за средата на втория голям ледников период (преди 430 000–480 000години). Една трета от тогавашната суша вероятно е била покрита с лед. Валяло е много рядко. Морското равнище по време на ледниковите периоди според преценките с около 250 метра по-ниско от сегашното. Причината е голямото количество замръзнала вода. Там, където днес се намират морета и брегове, тогава е било суха земя .Реките, например долината на Нил, Ефрат или на Тигър, се оказали подходящо място за колонизацията на новодошлите анунаки.
Първата група се състояла от петдесет души. Те се приземили в Арабско море и се отправили в посока Месопотамия, където на границата на блатата било издигнатопървото им земно селище (Ериду — далечният дом). Рефлекси на тази дума в многоезици означават Земя.
Щумерските списъци с царе описват заселването и времето на царуване на първите десет владетели-анунаки преди големия потоп. Времето се измервало в шар (shar,1 shar = 3600 години = една обиколка на Нибиру около Слънцето). Според текстовете от първото приземяване до потопа са минали 120 „шар“. В този периодНибиру обиколил Слънцето 120 пъти — което отговаря на 432 000 земни години.Списъкът с шумерските царе е хронологично изброяване на владетели, градове и събития. За съжаление, името на първия „Бо